Темида е най-болна от корупция в България. Здравеопазването държи второто място по рушвети, а партиите са трети в печалната класация. Това показва Световният барометър за корупцията 2013 г.
на международната неправителствена организация Трансперънси интернешънъл, цитиран от "Стандарт". Общо 86 процента от хората смятат, че магистратите се поддават на нерегламентирани влияния и не вземат решенията си според фактите и закона, показва българската част от изследването.
Стойността на индекса на съдебната ни система е 4,4. Максималната от 5 е показател за изключително сериозен проблем с корупцията, а 1 - за липсата й. Още по-притеснително е, че мнението за правосъдието ни се влошава в сравнение с предишни издания на барометъра. В последното изследване оценката на съдебната система е 4,3, обясни Ваня Нушева, програмен директор на Асоциация "Прозрачност без граници". В класацията "рушвет" с индекс 4,2 са здравеопазване и политическите партии, а парламентът е с 4,0. "Докато партии традиционно са в челните позиции на класацията, то секторът на здравеопазването е включен за първи път и получава силно негативна оценка", коментира Нушева. Най-добри са отзивите за армията (2,9), неправителствените организации (3,2) и образованието (3,4).
В "златната среда" са полицията и администрацията - с по 3,9, а бизнесът "изостава" - с индекс 3,8.
Докато за целия ЕС водещо място в негативната класация заемат политическите партии, в България, както и в Словакия, институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск.
Според изследването 8% от гражданите, които са имали контакт с институции, са платили подкуп.
Странното е, че въпреки по-добрия имидж на полицията спрямо съдебната власт, общо 17% от хората, които са дали рушвет през последните 12 месеца, са го бутнали на ченгета. Общо 13 процента са дали пари на магистрати, а по 7 процента на лекари и службите по кадастъра. Общо 3% от хората признават, че са дали рушвет, за да получат лиценз, а 2% са "спонсорирали" служители в системата на образованието. Едва 1% са плащали на данъчните.
Две са основните причини за даването на рушвети - за 38% от гражданите това е било необходимо, за да бъде ускорена дейността на институциите, а за 30% от тях това е била единствената възможност да получат адекватно обслужване.
Тези резултати показват, че водещ фактор за разпространение на корупцията е неефективната работа на публичните институции, коментира Ваня Нушева. 27% от гражданите пък са заплатили подкуп в израз на благодарност.
Хората са обезверени и затова не подават сигнали за рушветите, показват данните. Според изследването 59% от гражданите не биха съобщили за корупция, защото според тях от това няма да има резултат. 28% се страхуват от последиците, а 13% не знаят къде да подадат сигнал.
Изследването показва, че нашенците стават все по-критични в оценките си за усилията на институциите за противодействие на корупцията. През 2013 година едва 16% от българите оценяват антикорупционните действия на правителството като ефективни. През 2010 година този процент е бил доста по-висок - 42 на сто.
Вашите коментари