България вече е сред държавите в НАТО, които покриват минималната цел за разходи за отбрана от 2% от брутния вътрешен продукт.
По оценка на НАТО за 2025 г. страната отделя около 2.06% от БВП за отбрана.
Това поставя България на почти същото ниво като Франция, която е с 2.05%, и малко над Италия, която достига 2.01%.
Сравнението обаче е по дял от икономиката, а не по реален размер на военния бюджет.
Делът е сходен, сумите са несравними
В абсолютни стойности България харчи многократно по-малко от големите европейски държави.
Оценката на НАТО за българските разходи за отбрана през 2025 г. е около 2.39 млрд. долара.
За Франция сумата е над 66.5 млрд. долара, а за Италия — около 48.8 млрд. долара.
Затова изводът не е, че България има военен бюджет като Франция. Изводът е, че отделя сходен дял от своята икономика за отбрана.
България е в средата на класацията
С тези стойности страната попада в средната група на европейските съюзници.
Тя е далеч от лидерите на източния фланг, но вече е над стария минимален праг на НАТО.
Полша остава начело с близо 4.5% от БВП за отбрана.
Сред балканските държави от ЕС и НАТО пред България са Гърция и Румъния. Гърция отделя около 2.85% от БВП, а Румъния — около 2.28%.
Защо разходите растат
Основният фактор е войната на Русия срещу Украйна и общото превъоръжаване в Европа.
След 2022 г. много държави ускориха покупките на техника, боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и модернизация на въоръжените сили.
За България това означава не само покриване на съюзническата цел, но и опит да се навакса дългогодишното изоставане в модернизацията на армията.
Сред основните направления са бойната авиация, сухопътните войски, противовъздушната отбрана, комуникационните системи и боеприпасите.
Новата цел на НАТО ще изисква още разходи
Прагът от 2% вече не е крайната цел.
На срещата в Хага съюзниците в НАТО приеха нов ориентир — до 2035 г. общите разходи за отбрана и свързана сигурност да достигнат 5% от БВП.
От тях 3.5% трябва да бъдат за основни отбранителни нужди, а 1.5% — за по-широки разходи, свързани със сигурност, инфраструктура, киберзащита и устойчивост.
Това означава, че България, както и повечето европейски държави, ще трябва да планира значително по-високи разходи през следващото десетилетие.
Предизвикателството е не само колко, а как се харчи
По-високият процент сам по себе си не гарантира по-силна армия.
Важни са качеството на инвестициите, скоростта на доставките, подготовката на личния състав и способността новата техника реално да бъде използвана.
За България проблемът не е само размерът на бюджета, а и ефективността на обществените поръчки, поддръжката на техниката и дългосрочното планиране.
Ако средствата се харчат без ясни приоритети, по-високият процент може да се превърне в счетоводен показател, а не в реална отбранителна способност.
Политическият дебат тепърва ще се изостря
Увеличаването на разходите за отбрана ще постави натиск върху бюджета.
Повече пари за армията означават по-труден избор между отбрана, социални разходи, образование, здравеопазване и инфраструктура.
Затова дебатът вече няма да бъде само дали България изпълнява изискването на НАТО.
Въпросът ще бъде как страната да увеличи военните инвестиции, без да подкопае фискалната стабилност и без да финансира неефективни проекти.
Засега България е над стария праг от 2% и е в средата на европейската класация. Новата цел на НАТО обаче показва, че това е само началото на много по-голям финансов и политически ангажимент.
Редактор: Екип на NAKRATKO.BG
Вашите коментари