България се противопоставя на части от 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, съобщава Politico, позовавайки се на двама дипломати.
Пакетът се обсъжда от държавите членки, след като беше представен от Европейската комисия на 9 юни.
Към момента няма публично уточнение срещу кои конкретни текстове възразява София.
Какво включва новият пакет
Предложението на Европейската комисия обхваща няколко основни направления.
Сред тях са енергетиката, финансовите услуги, криптовалутите и търговията.
Предвиждат се мерки срещу руски банки, криптоплатформи, участници в заобикалянето на санкциите, както и допълнителен натиск върху руския енергиен сектор.
Комисията предлага и нови ограничения срещу т.нар. сенчест флот, използван за износ на руски петрол извън санкционния режим.
За първи път се обсъжда забрана за руски военни
В пакета е включено и предложение за забрана за влизане в ЕС на руски военни, участвали в агресията срещу Украйна.
Това би било нов елемент в санкционната политика на съюза.
Сред обсъжданите имена отново е и руският патриарх Кирил. ЕС вече опита да го включи в санкционен списък през 2022 г., но тогава решението беше блокирано от Унгария.
Обвиненията срещу него са свързани с публична подкрепа за войната на Русия срещу Украйна.
Решението изисква единодушие
Санкциите на ЕС се приемат с единодушие.
Това означава, че всяка държава членка може да забави, промени или блокира част от пакета.
Затова позицията на България е важна, дори когато става дума само за отделни текстове.
В подобни случаи преговорите обикновено продължават на равнище посланици и дипломати, докато бъде намерена формула, приемлива за всички държави.
Паралелно ЕС вече прие допълнителни санкции
На 15 юни Съветът на ЕС одобри отделен набор от ограничителни мерки срещу 34 физически лица и 47 организации.
Тези мерки са насочени срещу руския военно-промишлен комплекс, сенчестия флот, пропагандни мрежи, хибридни дейности и нарушения на човешките права.
Съветът уточни, че работата по по-широкия 21-ви пакет продължава.
Какво следва
Следващият етап е държавите членки да договорят окончателния текст.
Ако възраженията бъдат преодолени, пакетът може да бъде приет в променен или съкратен вид.
Ако не бъде постигнато съгласие, част от мерките може да отпаднат или да бъдат отложени.
За България ключовият въпрос остава каква точно част от пакета оспорва и дали позицията ѝ ще бъде обяснена публично от правителството.
Редактор: Екип на NAKRATKO.BG
Вашите коментари