Държава от еврозоната е подала възражение срещу проекта за българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука.
Монетата е включена в Монетната програма на Българската народна банка за 2026 г. Планирано е тя да бъде емитирана през второто полугодие на годината.
Процедурата по одобрение обаче не е приключила.
Името на държавата е заличено
Според БНТ възражението е подадено от Гърция. Официално обаче името на държавата не е публично потвърдено.
В документ на Съвета на ЕС, предоставен частично след искане за достъп, името на страната е заличено. Посочено е само, че държава от еврозоната е възразила срещу българския проект.
Мотивите също не са изцяло публични. По информация на БНТ спорът е свързан с надписа „българска азбука“. Аргументът бил, че подобна формулировка може да отвори път и други държави, които използват кирилица или имат отношение към нея, да настояват за свои обозначения.
Какво казва БНБ
От Българската народна банка потвърждават пред БНТ, че монетата е включена в монетната програма на институцията.
Оттам уточняват, че процедурата по одобрението ѝ още не е приключила.
Това означава, че монетата не е окончателно отпаднала, но не може да бъде емитирана в предложения вид без приключване на европейската процедура.
Защо възражението има значение
Възпоменателните монети от 2 евро не са само колекционерски продукт. Те са законно платежно средство в цялата еврозона и могат да се използват като всички останали монети от 2 евро.
Затова дизайнът им минава през съгласуване на европейско ниво.
По правилата държавите от еврозоната се уведомяват предварително за проектите. Всяка от тях може да възрази в кратък срок, ако смята, че даден дизайн може да предизвика неблагоприятни реакции сред нейните граждани.
След такова възражение Съветът на ЕС трябва да се произнесе, освен ако държавата, предложила дизайна, не оттегли проекта и не внесе нов вариант.
Реакцията на Илияна Йотова
Президентът Илияна Йотова коментира случая, като призова за защита на българската позиция.
„Кирилицата е българската азбука“, заяви тя. По думите ѝ световни учени използват термина „българска азбука“ и свързват създаването ѝ с Преславските книжовни средища в края на IX и началото на X век.
Йотова призова българските институции да отстояват правото на страната да представя този културен символ в европейски контекст.
Спор с културен и дипломатически заряд
Казусът надхвърля темата за нумизматиката. Той засяга начина, по който България представя историческата си роля за кирилицата в рамките на ЕС.
Влизането на България в Европейския съюз направи кирилицата третата официална азбука на съюза след латиницата и гръцката азбука. Сега спорът е дали формулировката „българска азбука“ може да бъде използвана върху монета, която ще има обращение във всички държави от еврозоната.
Към момента няма окончателно решение. Възможните сценарии са няколко: проектът да бъде одобрен, да бъде преработен или България да внесе нов дизайн.
Редактор: Екип на NAKRATKO.BG
Вашите коментари