Населението намалява с още 14 153 души за година, а трудоспособната възрастова група се свива. Най-тежка е картината във Видин, Смолян и Габрово.
България продължава да застарява и да губи население, макар и с по-бавен темп от някои предходни години. Към 31 декември 2025 г. населението на страната е 6 423 207 души, показват окончателните данни на Националния статистически институт. Спрямо 2024 г. то намалява с 14 153 души, или с 0,22%.
Най-ясният знак за демографската промяна е възрастовата структура. В края на 2025 г. хората на 65 и повече години са 1 557 851 души — 24,3% от населението. Това означава, че почти всеки четвърти жител на страната вече е в пенсионна възраст. Най-висок е делът на възрастните хора във Видин — 31,6%, Смолян — 31,1%, и Габрово — 30,8%. Най-нисък е в София — 19,2%, и Варна — 21,7%.
Децата до 15 години са 891 674, или 13,9% от населението. Най-младата възрастова структура е в област Сливен, където децата са 18,7% от населението, следвана от Ямбол с 15,2%. В другия край са Смолян, където децата са едва 10%, и Видин — 11,4%.
Тези числа очертават не просто статистическа тенденция, а реална промяна в обществения баланс. Общият коефициент на възрастова зависимост вече е 61,6%. Това означава, че на 100 души във възрастта 15–64 години се падат близо 62 души в зависимите възрасти — деца и хора над 65 години. Най-ниска е стойността в София — 50,9%, а най-висока във Видин — 75,4%.
Средната възраст на населението се повишава до 45,4 години. В градовете тя е 44,6 години, а в селата — 47,7 години. Това показва, че застаряването е още по-осезаемо извън големите градски центрове, където миграцията и концентрацията на работни места задържат по-младо население.
Пазарът на труда вече усеща натиска. Населението в трудоспособна възраст е 3 764 842 души, или 58,6% от населението. Над трудоспособна възраст са 1 700 684 души — 26,5%, а под трудоспособна възраст — 957 681 души, или 14,9%.
Още по-показателен е коефициентът на демографско заместване. На всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, влизат 75 млади хора. Най-добра е ситуацията в София, където показателят е 99, в Сливен — 96, и във Варна — 89. Най-тежка е картината в Кърджали — 46, Смолян — 49, и Силистра — 55.
Демографската карта на страната става все по-неравномерна. В градовете живеят 4 745 686 души, или 73,9% от населението, а в селата — 1 677 521 души. В България има 192 населени места без население, а в 1 280 населени места — почти една четвърт от всички — живеят между 1 и 49 души.
Териториалната концентрация също се засилва. Над половината от населението живее в Югозападния и Южния централен район, докато Северозападният район остава най-малък — 647 хил. души, или 10,1% от населението. През 2025 г. само Югозападният район отчита ръст на населението — 0,15%, докато всички останали статистически райони намаляват.
Естественият прираст остава отрицателен във всички области. През 2025 г. населението е намаляло с 49 238 души заради разликата между родени и починали. Коефициентът на естествен прираст е минус 7,7‰, като в селата спадът е повече от два пъти по-силен — минус 12,9‰, срещу минус 5,8‰ в градовете.
В същото време външната миграция частично компенсира демографския спад. През 2025 г. 44 640 души са се заселили в България от чужбина, а 9 555 са променили адреса си от страната към чужбина. Нетният механичен прираст е положителен — 35 085 души. Най-голям е в областите Кърджали, Бургас и Варна.
В европейски контекст България е сред най-застаряващите държави. Според Eurostat през 2025 г. коефициентът на зависимост на възрастното население в ЕС е 34,5%, а най-високи стойности са отчетени в Италия, България и Португалия — съответно 39,0%, 38,7% и 38,6%.
Това означава, че демографската криза вече не може да бъде описвана само като проблем на раждаемостта. Тя е едновременно проблем на регионалното развитие, пазара на труда, здравната система, пенсиите, грижата за възрастните хора и бъдещето на малките населени места.
Големият риск е България да свикне с тази статистика. Защото зад числото 24,3% стоят общини, в които училищата се затварят, лекари и социални услуги стават все по-недостъпни, а активните хора носят все по-голяма икономическа и грижовна тежест. Демографията рядко създава криза за един ден. Тя променя страната бавно — докато в един момент се окаже, че промяната вече е станала необратима.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари