Трети ден хиляди жители на Асеновград чакат водата да стигне до чешмите им, след като тежка авария по магистрален водопровод блокира захранването на около 40% от града.
Най-острият въпрос обаче не е само „кога ще пуснат водата“, а как се стигна дотам ключова тръба да минава под (или непосредствено под основите на) жилищна сграда, което усложни ремонта и отприщи публичен гняв.
Какво се случи
По данни от общината и ВиК аварията е по напорен/магистрален водопровод в кв. „Баделема“ (посочва се и конкретика – етернитов водопровод Ф300). Екипите работиха в непрекъснат режим, но проблемът се оказал значително по-сложен заради участък, който е под частен имот/сграда. Решението – изграждане на байпас, за да се заобиколи проблемната зона и да започне поетапно възстановяване на водоподаването.
Въпреки уверенията, че аварията е отстранена, жители съобщаваха, че водата продължава да не достига до всички квартали, особено във високите части.
Протестът: „Не е политически спор, а житейски проблем“
В четвъртък сутринта хора се събраха пред общината, а сред мотивите им звучеше простото: три дни без вода означава невъзможност за нормален живот – семейства, училища, детски градини и бизнеси се опитват да „оцелеят на туби“. Организира се и подписка за проверки и сезиране на институции.
Общината и ВиК си разменят „последния подпис“
Точно тук кризата прелива от техническа в институционална. От общината посочват, че строителните разрешения се издават по предоставени и съгласувани документи, като сигналът към прокуратурата трябва да изясни защо е дадено становище, позволяващо строителство в зона с подземна инфраструктура. Отделно кметът е разпоредил проверка на документацията и среща по казуса.
А междувременно министърът на околната среда и водите в оставка Манол Генов прехвърля топката към местната власт, твърдейки, че общината не е подала проекти за ВиК инфраструктура за държавно финансиране – тема, която допълнително нажежи спора „кой е спал на пост“.
Голямата картина: „авария“ или симптом на разпад?
Дори водата да тръгне навсякъде днес, остава системният риск: остаряла мрежа, спорна координация между институциите и липса на публична яснота кой носи отговорност, когато критична инфраструктура се „сблъска“ със строителството. И ако този случай завърши само с взаимни обвинения, следващият „трети ден без вода“ е въпрос на време.
Вашите коментари