Кметът на София Васил Терзиев заяви, че „има амбиция да бъде добър кмет“ и че следващите две години вижда като време за „още повече неща за нашия любим град“.
Той говори в предаването „Неделя 150“ по БНР, където направи своеобразен отчет за първите две години от мандата си и защити спорната реформа в паркирането, както и действията на общината при кризата с боклука в „Люлин“ и „Красно село“.
Две години мандат: „добра основа“, но и неизпълнени намерения
Терзиев определи изминалия период като „две динамични години“, в които общината е „положила добра основа“ – от десетки нови детски градини и училища, през инвестиции в метрото и инфраструктурата, до ремонти на стари подлези и почистване на графити.
Фокусът през този период, по думите му, е бил поддръжката на градската среда – тротоари, градинки, паркове – и „за първи път от десетилетия“ започване на работа по нови паркове, включително в „Младост“. „Всяко нещо, което правим или имаме, трябва да се поддържа, преди да започваме нови инвестиции“, подчерта кметът.
Въпреки това той призна, че „амбицията ми е по-голяма от реализацията“ и че има много неща, които е искал вече да са факт – сред тях напредък по темите „Витоша“, минералните води и „Топлофикация София“, които се развиват по-бавно.
Диалогът със Столичния общински съвет (СОС) той определи като „добър“, но труден: „Намираме консенсус, но цената са много усилия, грозни думи и отлагане във времето.“
Паркирането – „слонът в стаята“ и отлагана от 2016 г. реформа
Основният акцент в интервюто беше реформата в платеното паркиране, приета от СОС на 13 ноември. От 5 януари 2026 г. цените в „синя“ и „зелена“ зона ще се удвоят, а обхватът на зоните ще се разшири осезаемо към жилищни квартали.
Според окончателното решение:
- „Синя зона“ ще струва 2 евро на час (около 4 лв.) и ще работи от 9 до 21 ч., всеки ден, включително празнични.
- „Зелена зона“ ще бъде 1 евро на час (около 2 лв.), от понеделник до събота, също от 9 до 21 ч.
- Обхватът на синята зона се разширява към части от „Иван Вазов“, „Лозенец“, „Яворов“, „Оборище“ и районите около Руски паметник и пл. „Македония“.
- Зелената зона включва нови квартали като „Банишора“, „Лагера“, южни части до бул. „Тодор Каблешков“, части от „Слатина“, „Изток“, „Изгрев“, „Дианабад“, „Подуяне“ и „Студентски град“, с поетапно въвеждане през 2026 г.
Промяна има и при абонаментите за живущи – вече в евро:
- В синя зона – 150 евро годишно за първи автомобил и 300 евро за втори.
- В зелена зона – 100 евро за първа кола и 200 евро за втора.
Терзиев защити реформата с аргумента, че цените не са пипани от десет години и увеличението „реално покрива инфлацията“ за периода. Той я определи като „дълго отлагана реформа“, за която досега не е имало политическа воля, именно заради очакваната негативна реакция.
Кметът добави, че София е „най-моторизираната столица в Европа“ – с около 1 млн. регистрирани автомобили при малко над 1,5 млн. жители и много висок брой коли на 1000 души. Dnes.bg+1 Затова, по думите му, паркирането е „слонът в стаята – няма лесен начин да се реши проблемът с паркингите и задръстванията“, освен чрез комбинация от ограничения и инвестиции в алтернативи.
Терзиев аргументира и отказа от масово строене на паркинги: „Цената да имаме много паркинги, за да покрием нуждите на всички, означава да загубим зелените площи. Приоритет ми е София да е зелен и чист град.“
„Какво ти взимат и какво ти дават“: парите от паркиране към кварталите
Ключов елемент от новия модел е обещанието част от приходите от платеното паркиране да се връщат директно в районите за ремонти и подобряване на инфраструктурата – улици, тротоари, осветление, квартални паркинги, премахване на кални точки.
„За първи път се прави връзка между това, което плащат гражданите, и къде отиват парите“, подчерта Терзиев. По думите му програмата ще е публична и утвърждавана от СОС, а хората ще могат да виждат какво конкретно се прави в техния квартал.
Председателят на СОС Цветомир Петров и зам.-кметът по транспорт Виктор Чаушев допълниха, че средствата ще се разпределят по ясни правила: районните кметове ще предлагат проекти, които ще минават през Столичния инвестиционен съвет, като се предвиждат ежегодни отчети.
Критиците: „санкционен режим“ и проверка от Комисията за защита на потребителите
Реформата обаче среща сериозна съпротива от опозицията. Лидерът на БСП–София Иван Таков заяви, че това не е реформа, а „санкционен режим“, който „бърка още по-дълбоко в и без това изтънелите джобове на хората“. По думите му истинска реформа би означавала първо изграждане на паркинги, обновяване на градския транспорт и чак след това повишаване на цените и разширяване на зоните.
Критики идват и от „Спаси София“, които настояват, че хората ще плащат повече, без да виждат достатъчно промяна, и че интересите на живущите не са достатъчно защитени.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) се самосезира и започна проверка дали увеличението на цените е икономически обосновано. Комисията се позова на Закона за въвеждане на еврото, според който в периода на двойно обозначаване на цените (август 2025 – август 2026 г.) всяко увеличение трябва да бъде подкрепено с обективни икономически фактори. КЗП ще изиска от Центъра за градска мобилност и кмета всички документи, които да обяснят мотивите за поскъпването.
Кризата с боклука: „игра на котка и мишка“ с големи интереси
Интервюто по БНР дойде на фона на продължаващото напрежение около сметоизвозването в „Люлин“ и „Красно село“. От началото на октомври отпадъците на над 300 хил. души се събират временно от общинското предприятие за третиране на отпадъци, след като договорът с досегашната фирма изтече, а новият търг остави само един кандидат с двойно по-висока цена от заложената.
Според разследване на „Свободна Европа“ единственият останал кандидат на търга е свързван с Христофорос Аманатидис – Таки, а кметът отказа да подпише такава сделка, определяйки ситуацията като „рекет“.
Наложи се общината да въведе „кризисна организация“, но липсата на достатъчно шофьори и работници забави нормализирането на сметоизвозването. На място бяха заснети препълнени контейнери и натрупан боклук, а доброволци и граждански организации, включително „Гората.бг“, се включиха в почистването.
„От първия ден имаше игра на котка и мишка. Има изключително големи интереси и колективен отпор срещу всичко, което искаш да направиш, без да получаваш подкрепа от институциите, които трябва да защитават публичния интерес“, каза Терзиев. Той благодари на доброволците и призна, че районите са „с размерите на Пловдив или Варна“, което прави организацията на сметосъбирането особено трудна.
По-късно от общинското предприятие отчетоха, че за десет дни събраните отпадъци от „Люлин“ и „Красно село“ са намалели с около 40% – от приблизително 850 тона дневно до под 500 тона, което според тях показва по-добър контрол върху сметосъбирането.
Политически амбиции: „приоритет ми е да съм добър кмет“
Попитан за бъдещи политически амбиции, Терзиев отговори, че фокусът му остава върху София: „Имам амбиция да бъда добър кмет и се надявам следващите две години да направя още повече неща за нашия любим град.“
Той призна, че не е доволен от всичко, което е свършено, но отчете, че има „добра скорост“ и обеща, че резултатите „ще стават все по-видими – и в градската среда, и в транспорта“.
Реалният тест за управлението му обаче тепърва предстои: от 2026 г. новите правила за паркиране ще започнат да се усещат от всички шофьори в столицата, трябва да бъдат избрани нови фирми за почистване на проблемните райони, а големите теми – от Витоша до „Топлофикация“ – остават висящи.
Дали „амбицията по-голяма от реализацията“, както сам я описва, ще се превърне в реална промяна за софиянци – ще стане ясно в оставащите две години от мандата.
Вашите коментари