АДФИ откри нарушения в обществени поръчки за милиони на Община Варна: Кой и как е ограничавал конкуренцията?

10:52, 19 Ноември 2026
АДФИ откри нарушения в обществени поръчки за милиони на Община Варна: Кой и как е ограничавал конкуренцията?

Държавните финансови инспектори поставят под съмнение условия и методики при поръчки за инженеринг и строителен надзор. Проверката обхваща процедури от различни управления на общината

Как се харчат милиони левове публични средства, когато още условията за участие могат да ограничат кръга на кандидатите, а оценяването оставя значително пространство за субективна преценка?

Този въпрос поставя публикуваният от Агенцията за държавна финансова инспекция доклад за Община Варна – ДИД7-ВН-1-[7], който вече е достъпен в официалния регистър на АДФИ.

Документът е публикуван на 17 ноември 2026 г., а финансовата инспекция е възложена по две отделни основания от Закона за държавната финансова инспекция.

Проверката засяга обществени поръчки за инженеринг и строителен надзор с обща прогнозна стойност 8 974 815 лева без ДДС, както и договори за милиони левове.

И точно тук започват проблемите.

Конкуренция – но при условия, които я ограничават

Една обществена поръчка има смисъл само ако дава реална възможност на достатъчно квалифицирани компании да се конкурират за парите на данъкоплатците.

Когато възложителят постави изисквания, които не са обективно необходими за изпълнението на поръчката или неоправдано стесняват кръга от потенциални участници, резултатът е обратният – вместо повече конкуренция се създава административен филтър още преди офертите да бъдат разгледани.

Именно такива проблеми констатират финансовите инспектори при проверените процедури на Община Варна.

Това не е формален пропуск.

Колкото по-малко компании могат реално да участват, толкова по-слабо е състезанието между офертите. А когато конкуренцията намалява, намалява и натискът върху кандидатите да предложат по-добра цена и по-добри условия за общината.

С други думи – става дума за начина, по който се разходват обществени средства.

Милиони и методики, които оставят място за субективност

Другият сериозен проблем е начинът на оценяване.

При част от проверените процедури офертите са оценявани чрез съотношение между цена и техническо предложение, включително методики от типа 50 на 50.

Само по себе си подобно процентно съотношение не представлява нарушение.

Проблемът възниква, когато техническите показатели не са достатъчно обективни и измерими и комисията получава твърде широко поле сама да решава коя оферта е „по-добра“.

При обществени поръчки за милиони това е съществен въпрос.

Участникът трябва да може предварително да разбере как точно ще бъде оценен. А след приключването на процедурата всеки външен наблюдател трябва да може да проследи защо една компания е получила например 40 точки, а друга – 30.

Ако отговорът зависи предимно от оценъчната преценка на комисията, прозрачността на състезанието неизбежно намалява.

Почти 9 млн. лева само в проверените процедури

Мащабът също не позволява констатациите да бъдат подминати като административна дреболия.

Проверяваните обществени поръчки за инженеринг и строителен надзор са с обща прогнозна стойност близо 9 млн. лева без ДДС.

Инспекторите разглеждат и вече сключени договори за значителни суми, включително договор за около 6 млн. лева с ДДС, както и друг за 756 304 лева без ДДС, сключен през юни 2025 г.

Това са средства, при чието изразходване законът изисква не просто наличието на процедура, а реално спазване на принципите на публичност, прозрачност, свободна конкуренция и равнопоставеност.

Проблемът не започва вчера

Особено важна подробност в случая е времевият обхват на проверяваните процедури.

Те не са концентрирани само в един политически мандат или около една общинска администрация, а обхващат период от 2018 до 2025 г.

Това прави опита проблемът автоматично да бъде използван единствено като оръжие срещу настоящото или предишното управление твърде удобен.

Ако сходни слабости се откриват в процедури през различни периоди, по-сериозният въпрос е дали в Община Варна не е съществувал устойчив административен модел при подготовката и оценяването на част от обществените поръчки.

И ако е така – кой го е създал, кой го е прилагал и защо вътрешният контрол не го е прекратил?

Къде е вътрешният контрол?

В една администрация за размера на Варна подготовката на обществена поръчка не зависи от един човек.

Има възложител, експертни дирекции, юристи, комисии, финансов контрол и ръководни длъжностни лица.

Затова констатациите на АДФИ повдигат въпрос, който е по-важен от персоналното политическо противопоставяне:

Как нарушения или незаконосъобразни условия могат да преминат през всички тези нива на контрол?

Ако спорна методика е използвана веднъж, може да става дума за грешка.

Ако сходен подход се появява в повече процедури и в различни години, вече трябва да се търси системен проблем.

Ограничената конкуренция има цена

Обществената поръчка не е административен ритуал.

Целта ѝ е чрез конкуренция общината да получи възможно най-добрия резултат срещу средствата на гражданите.

Затова всяко необосновано ограничаване на потенциалните участници има възможна икономическа цена.

По-малко кандидати означава по-малко конкурентен натиск.

А по-малко конкурентен натиск може да означава по-висока цена, по-неизгодни условия или пропусната възможност за по-добра оферта.

Докладът на АДФИ сам по себе си не доказва, че общината е претърпяла конкретна финансова щета в размер на проверяваните договори. Още по-малко доказва престъпление или корупция.

Но показва нещо достатъчно сериозно – че при разходването на значителни публични средства са установени проблеми със законосъобразността на процедурите.

Докладът не е присъда, но не е и „дребна техническа грешка“

Точно тук трябва да има ясно разграничение.

Финансовата инспекция не е наказателно разследване и констатация на АДФИ не означава автоматично престъпление.

Но обратното също е вярно – установено нарушение на правилата при обществени поръчки за милиони не може да бъде сведено до безобидна техническа неточност.

Законът за обществените поръчки поставя строги правила именно защото става дума за чужди пари – средствата на данъкоплатците.

И когато държавен контролен орган установява, че тези правила не са спазени, администрацията дължи публично обяснение.

Въпросите, на които Община Варна трябва да отговори

След публикуването на доклада вече не е достатъчно общината просто да заяви, че процедурите са провеждани от експертни комисии.

Необходими са конкретни отговори:

Кои длъжностни лица са подготвили спорните условия? Кой ги е одобрил? Кои комисии са прилагали методиките? Имало ли е възражения от участници? Какъв е резултатът от договорите? И най-важното – променени ли са правилата и вътрешният контрол така, че същите практики да не се повторят?

Това са въпроси не заради политическата принадлежност на един или друг кмет.

Те са важни, защото става дума за милиони левове обществени средства.

Отговорността не приключва с публикуването на доклада

Официалният регистър на АДФИ показва, че Община Варна не за първи път е обект на финансови инспекции. През последните години са публикувани и други доклади за общинската администрация.

Новият документ обаче поставя особено важен въпрос за начина, по който се организират обществени поръчки.

Когато правилата допускат ограничаване на конкуренцията или твърде субективно оценяване, проблемът не е просто как е попълнена документацията.

Проблемът е дали гражданите могат да бъдат сигурни, че за парите им действително се състезават възможно най-много кандидати и че победителят се определя по ясни, измерими и проверими критерии.

И докато Община Варна не даде подробен публичен отговор на констатациите на държавните финансови инспектори, съмнението ще остане.

Не непременно съмнение за престъпление.

А нещо достатъчно тревожно само по себе си – дали системата за харчене на милиони публични левове е била достатъчно прозрачна, конкурентна и защитена от субективни решения.

Автор: Екип на Nakratko.bg

Вашите коментари