Днес честваме 115 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство.
Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта Царевец.
На 22 септември 1908 година, три десетилетия след освободителната за страната ни Руско-турска война 1877-1878 г., България обявява своята независимост от Османската империя. Така бленуваната от българите независимост не се осъществява веднага, защото Санстефанският договор (19 февруари 1878 г.), който слага край на войната и очертава границите на изконните етнически територии на България има временен характер.
Истинската съдба на българите се решава няколко месеца по-късно на 13 юли в Берлин. Там Великите сили подписват договор, който разпокъсва земите, населени предимно с българи.
В Северна България е сформирано васалното на Турция Княжество България, на юг от Стара планина – автономната област Източна Румелия, а обширни части от населените с българи земи, в Тракия и Македония, са оставени под пряката власт на султана. Така борбата за национално обединение и независимост се превръща в основна цел на младата българска държава през първите десетилетия на съществуването ?. Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е първата стъпка в тази посока. Следващата, а именно обявяването на пълна независимост от Османската империя, трябва да изчака до 1908 г.
В международен и вътрешен план, България се намира в неизгодна позиция – все още зависима юридически от Високата порта, тя търпи редица ограничения. Макар и свободна, остава единствената държава на Балканите, която все още не е получила пълна независимост. Опити за прокламиране са замисляни няколко пъти, но едва през 1908 г. външнополитическата обстановка е подходяща за този важен за бъдещето на страната ни акт.
В Османската империя избухва т. нар. Младотурска революция, върху която изцяло се съсредоточава вниманието на империята. Именно тогава Австро-Унгария решава да анексира двете бивши османски провинции Босна и Херцеговина, нарушавайки първа Берлинския договор. В същото време избухва стачка в Източните железници – концесионна западна компания, която оперира и във васалните земи на Османската империя. Налице е обща слабост на тогавашния турски режим и младата българска дипломация не пропуска да се възползва от ситуацията. Правителството начело с Александър Малинов убеждава българския княз Фердинанд да обяви независимостта на България.
За място на тържественото събитие е избран старопрестолният град Търново. Князът, обявен на 22 септември 1908 г. за "цар на българите", провъзгласява независимостта на България в храм "Свети Четиридесет мъченици" с манифест, който след това е прочетен и пред народа – в историческата крепост Царевец. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Признаването на независимостта на България е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.
В новата ни история 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
По традиция Велико Търново е център на честванията днес. Сутринта в честванията в старопрестолния град ще се включат вицепрезидентът Илияна Йотова и заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова.
Празничните прояви започват с тържествена литургия, която великотърновският митрополит Григорий ще отслужи в църквата "Св. 40 мъченици". След това в крепостта Царевец от 10,30 часа е военният ритуал по издигане на националния флаг. Празнично шествие, водено от военни оркестри, ще измине разстоянието от крепостта Царевец до паметника "Майка България" в центъра на Велико Търново, където ще бъде отдадена почит на загиналите за свободата и независимостта на България. Кулминацията на честванията е тържествената проверка-заря с участието на председателя на парламента Росен Желязков на площад "Цар Асен Първи" от 19,30 часа. Тя ще бъде предавана пряко от БНР.
От Велико Търново през 1996-а година тръгва инициативата Денят на независимостта да стане официален празник, а след две години последва решение за това и от Народното събрание. Председател на инициативния комитет беше историкът от Великотърновския университет професор Милко Палангурски. В контекста на дискусията от последните месеци за нов национален празник на България с промяна на глава 10-а в Конституцията, професор Палангурски е категоричен, че Независимостта има заряда да е национален празник на страната ни: /БНР
Вашите коментари