"Нашият народ е болен". С тази констатация започна брифинга за представяне на анализа за това как страната ни е реагирала и се е справила с предизвикателствата на пандемията директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц.
Христо Хинков. Аналитичният доклад за дейностите, свързани със здравното обслужване на населението, в отговор на пандемията от COVID-19 е за периода 1 март 2020 -31 май 2021 г., разделен е на 10 части, като всяка една от тях разглежда различни здравни сектори.
България е в едно от челните места в Европа и света по смъртност, но няма уникален фактор, който да поставя България на първо място по заболеваемост, посочи Хинков.
България е на 21 място в Европа по заболеваемост, което е относително добър показател, но по отношение на смъртността сме на 3-то място. Има три хипотези за това - уникален фактор, здравната ни система да се е справила лошо и че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са умрели в дома си. "Труповете не могат да се скрият, друго може да се скрие, но труповете не могат", подчерта доц. Хинов.
166 050 души са починали в общия период на изследване на доклада, като 78% са на възраст между 60 и 89-годишна възраст. Общо двете вълни на смъртността са в края на 2020 г. и началото на 2021 г., което съвпада с вълните на епидемията. Смъртността от коронавирус е 123.4% на 100 000. Смъртността от ковид дърпа общата смъртност, защото се увеличава и тази, вследствие от всички хронични заболявания, обясни доц. Хинов.
Анализът на смъртността - още от доста време назад има едни доста сериозни проблеми с коефициентите за смъртност, като средно за ЕС този коефициент е 10.2 на 1 000, а за България 15.5 на 1 000. Ние сме държавата с най-висок стандартизиран коефициент на смъртност сред останалите държави-членки на ЕС, изтъкна доц. Хинков. България е и сред водещите страни, значително над средното за страните в ЕС, по болести на кръвоносните съдове и мозъчно-съдови болести. При определени действия в областта на общественото здраве или здравната система, може да се намали тази предотвратимата смърт, уточни Хинков.
Въпреки че в последните години имаме леко повишаване на показателя продължителност на живота, все още се намираме на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота.
През първата вълна има увеличаване на положителните проби за COVID-19, докато през втората вълна броят на ПСР тестовете надвишава многократно броят на заразените. Липсата на изследвания през изследвания период дава много неясна картина и не може да даде основа на истински управленски решения.
Докладът отчита забавяне при разкриването на болнични легла за интензивно лечение, както и снабдяването със системи за кислородо терапия. Дълго време едни санитарки вървят с едни бутилки насам - натам. Каква е причината за това Хинков не пожела да коментира.
В Перник и Видин статистиката показва повече починали на 100 000 в сравнение с другите области на страната. Здравната система се оказала неподготвена, недостатъчно добре е било оползотворено времето от март до септември месец миналата година, макар че здравните власти са направили опит да реагират спрямо ситуацията, изтъкна доц. Хинов.
В доклада се отчита, че стратегията на правителството е да затваря, без да се мисли за останалите болни и тези, които ще влязат в болница да се лекуват. От решенията на Министерски съвет не ставало ясно защо едни сектори са били облагодетелствани за сметка на други дейности.
До края на 2020 г. не се наблюдава сериозна финансова подкрепа за болничната помощ.
Решенията на НОЩ - съставът на Оперативния не бил напълно адекватен във взимането на решенията, като в него нямало вирусолози и инфекционисти, които да взимат правилните решения. В заповедите на предишните здравни министри (Кирил Ананиев и Костадин Ангелов) имало непоследователност на мерките и липса на каквато и да било информация на база на която се взимат решенията. Цялостното впечатление в заповедите е, че следват популистка политика, изтъкна доц. Хинов и разкритикува принципа на ластика.
Изводите на доклада показват, че управлението на кризата е по-скоро политическо, отколкото медицинско. Има едно недоверие към властта за справяне с епидемията, което поражда и антиваксърски настроения, открои Хинов. /news.bg
Вашите коментари