Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики - един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра.
Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца. Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г.
Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре, за да не се "надупчват" децата от шарка.
В народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.
Празникът е известен и като Среди зима. Във фолклорните легенди Антон и Атанас са двама братя близнаци, които били ковачи и първи изобретили ковашките клещи.
Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно се празнуват и за предпазване от чумата и шарката.
Вашите коментари