Православната църква днес почита паметта на Св. патриарх Евтимий Търновски, една от най-великите личности в българската история. Духовен учител и водач, той ръководи защитата на столицата Царевград Търнов при обсадата на турците през 1393 година.
Неговото име днес носят улици и училища в цялата страна. Във Варна това е основно училище "Патриарх Евтимий" във Владиславово, създадено през 1885 година, а името на великия българин получава през 1992 година. В края на миналата година спечели наградата "Най усмихнато училище в България".
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Получава образованието си в манастирите около Търновград (дн. Велико Търново) и приема монашески чин.Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Именитият духовник го провъзгласява за свой пръв помощник и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на безмълвие (исихия).
През 1371 г., след седемгодишно странстване, Евтимий се завръща в България и основава църквата "Св. Троица", която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от ученици, които помагат за организирането на манастира, познат днес като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се организира и Търновската книжовна школа.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и упадък на нравите. Получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. За мотивите да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и "Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси.
За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Правилата изработени от Евтимий се прилагат както при превод така и при създаването на оригинални произведения.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата. Тогава са избити голяма част от българите. Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където умира в началото на следващото столетие.
Св. патриарх Евтимий Търновски е канонизиран от Българската православна църква през 15-и век и оттогава е включен в нейния празничен календар, а на 20 януари паметта му се почита и от другите православни църкви.
Много е важно да помним думите на Патриарх Евтимий, казани при напускане на столицата Търново, когато народът отчаяно го пита на кого да разчитат, а според житието той отговаря "На Света Троица ви оставям", припомни отец Ясен Шинев от Варна.
След превземането на Търново някои книжовниците успяват да спасят част от невероятната библиотека на Търновската книжовна школа в останалите все още свободни държави на Балканите или в Русия, с което помагат за развитието на духовен живот и култура. Григорий Цамблак и Киприян дори заемат високи църковни постове.
Исихазмът се разпространява и в Североизточна България. На "умната молитва" са се молели и монасите от скалния Аладжа манастир, който се намира на 17 километра от Варна и е обявен за национален паметник на културата през 1957 година. /БНР
Вашите коментари