На голямата задушница днес, преди Великия пост, към Централните софийски гробища заприиждаха хора, всеки от тях с цветя и нещо за помен. Мигове на усамотение с тези, на които държим и дължим толкова много.
Тук идваме да изразим почитта си и обичта си молитвено към наши приятели, близки и роднини, вече покойници, заяви пред БГНЕС отец Илиян Иванов, който служи в храма „Св. Успение Богородично”. Не можем да изтрием от сърцето си обичта към тях, макар идването на гробища обикновено да се свързва с отрицателни емоции, призна той.
Според него е важно да обърнем внимание на символиката на Задушница. Хлябът и виното са символите на тялото и кръвта, житото – на Възкресението. Свещичката пък е символ на молитвата. В свещеното писание е казано: раздайте хлябовете си при гробовете на праведните. Така че имаме основание да дойдем тук и да се помолим, носейки най-малкото, което можем да положим на гроба, но акцентът не е на богатството на приношението, а върху молитвата. Защото каквото и да донесем на гроба, имам предвид храната, ако не се помолим, всичко е напразно, посъветва отецът.
„Не приемам Задушница в никакъв случай като празник, по-скоро – като среща”, сподели пред нас жена, която се бе запътила към гробовете на близките си. Говоря си с мъртвите си покойници, но когато съм сама, не тук, на гроба, промълви тя. Някои от нас изпитват облекчение, когато почетат близките си, други – обратно, не им става по-леко от загубата. А има и хора, които реагират емоционално според нагласата си: „Някой път ми става по-леко, друг път – не, зависи, ако не съм идвала дълго време, не ми е толкова леко”, отговори ни друга жена.
С каквито мисли и чувства да идваме тук, в парка на вечния покой, едно е сигурно - българите умеем да тачим своите скъпи, отишли си от живота хора и това е традиция, която е по-силна от всичко. /БГНЕС
Вашите коментари