Местната общност има право да взема решение относно носенето на бурка и никаб. Нормално е различните области в България да вземат различни решения, защото културната ситуация в тях е различна.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ на БНР проф.Татяна Дронзина, автор на книгата "Жените в Ислямска държава". Съществува прецедент в Швейцария, от което потокът на мюсюлмански туристи не е намалял, защото в даден кантон е забранено носенето на бурки, допълни тя.
В споровете, които чувам, в това число и днес, свободата на вероизповеданието, която е гарантирана от нашата Конституция и безусловно трябва да се спазва - тук няма две мнения, има тенденцията да се асоциира със забраната за свободното асоцииране на бурката - т.е. за свободното носене на бурката. Разрешете ми да добавя, че бурката най-напред не е символ на исляма.
В корана, не съм голям познавач, но в него има два стиха, в които се споменава въпросът за покриването, за покриването забележете, а не за бурката.
Бурката е покривало от глава до пети, което талибаните са наложили в Афганистан. Тя е и задължителното покривало за жените в „Ислямска държава“, уточни Дронзина.
Последните 4 години от живота си прекарах в Централна Азия - един регион, в който огромната част от населението е мюсюлманско и не виждам разцвет или прекалено желание жените да се забулват с бурка. Няма такова нещо! Нека да добавим тук, че бурката е етническо, а не религиозно облекло, защото тя е свързана с арабските идеи за добродетел.
Вашите коментари