Както казва старата китайска поговорка „Най-добрият момент да засадиш дърво е бил преди 20 години, следващият най-добър е точно сега.
“
В случая с ТЕЦ „Варна” действията, свързани с преквалификация на хората и намирането на алтернативни работни места, трябваше да започнат преди години[1]. Търсенето на алтернативна заетост за работещите във въглищния сектор не беше изобщо предмет на работа на няколко предходни правителства. Затова настоящето правителство трябва да погледне на този преход стратегически, да предвиди и задвижи достатъчно програми за алтернативна заетост със средства от европейските фондове и националния бюджет.
Това означава бърз старт на ОП „Човешки ресурси“, която предвижда мерки за зелено предприемачество и зелени работни места. Това също означава и включване на смислени обучения за придобиване на квалификация, например за консултанти, проектанти и инсталатори на малки приложения на ВЕИ и енергийна ефективност. Затварянето на ТЕЦ „Варна“ открива нови възможности за служителите й. Хората винаги ще имат нужда от енергия, да топлят и осветяват домовете си. Секторите на малки приложения на ВЕИ за отопление, климатизация, производство на електроенергия, както и изграждането на всички форми за спестяване на енергия, неминуемо откриват много повече работни места, отколкото сектора на въглищата, в който има мощности, които се поддържат изкуствено живи. Трябва да отчетем също така, че поддържането на прекалено голям студен резерв в страната означава несправедливи разходи за обществото – с други думи средства, които алтернативно могат да бъдат насочени към развитието на форми на чиста енергия.
Начинът, по който ние произвеждаме енергия, влияе директно върху все по-осезаемите промени в климата. Пред лицето на глобална климатична катастрофа и нуждата да осъществим преход отвъд изкопаемите горива в следващите 30 години, неизбежно се налага да се разделим първо с най-замърсяващите източници на енергия, именно въглищата и петролът. Въглищата изиграха своята роля на развитието на региона, но за това беше платена висока здравна и екологична цена[2]. Тонове токсична пепел, тежки метали, серни и азотни окиси, както и фини прахови частици тровиха въздуха, почвите и водите ни в продължение на десетилетия. Тези ефекти се акумулирани във времето. Не можем да понасяме последствията на горенето на въглища, очаквайки изчерпването на този изкопаем ресурс.
Както добре знаем, каменната ера в историята на човечеството не е свършила поради изчерпването на камъните.
Човечеството вече разполага с достъпни технологии за задоволяване на енергийните си нужди с по-нисък здравен и екологичен отпечатък.
Припомняме също така, че на територията на България има още няколко остарели мощности, чието затваряне е наложително, и чието съществуване не може да бъде оправдано на пазарен принцип – ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“, ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Русе“. Очакваме много по-активна роля и намеса от страна на държавата и профсъюзите да подготвят работещите в тези предприятия за неизбежната нужда от преквалификация./greenpeace.org
Вашите коментари