ЦЕРН за България и за българската наука, не само за българската физика, но и за българската наука, и за българския бизнес, бих казала, е сбъдната мечта.
Това заяви служебният министър на образованието Румяна Коларова след откриването на изложбата, посветена на 60-годишнината от създаването на Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН и 15-годишнината от пълноправното членство на България в организацията, предаде репортер на БГНЕС.
Става дума за най-големият в света изследователски център, който е напълно отворен. Това е една общност, която се подкрепя от държавите членки, но едновременно с това е една общност, която търси и мобилизира интелектите на огромна група изследователи. Тя получава подкрепата на всички държави, които имат водеща позиция в сферата на ядрената физика и физика на частиците и едновременно с това е една от най-важните инвестиции в бъдещето на Европейския съюз. ЦЕРН е един двигател на българското образование, не само на бакалаврите, магистрите и докторантите, които учат в българските университети, но и за учениците и учителите, които учат в нашите училища.
Генералният директор на Европейската ЦЕРН проф. Ролф Хойер, който присъства също на откриването на изложбата, съобщи, че тази година за първи път пуснахме една инициатива, проект, който се нарича "Лъчева линия за училищата". Това е проект, по който ученици могат да отправят своите предложения и да кандидатстват на конкурсна база със свой проект в областта на физиката на елементарните частици, който те после ще имат възможност да изпробват в една истинска среда в ЦЕРН. Имаме 299 изключително добре обосновани предложения по този проект, каза проф. Хойер. Той посочи, че са два печелившите проекта – един на Холандия и един на Гърция. Той прикани българските училища да се включат и да кандидатстват по проекта.
Стана ясно, че 120 българи работят или са свързани с ЦЕРН, от които 75 са т.нар. потребители, има и стипендианти и докторанти, които краткосрочно се свързват с организацията. Освен това стана ясно, че се обсъжда проект за построяване на център в България, свързан с дроновата терапия, която се прилага при онкоболни. При нея се работи с ускорител с протони. Този проект е на цена 150 млн. евро, като изпълнението на проекта може да стане за около 7 години. Този център би покривал нуждите на целия Балкански полуостров. Сега, ако държавата изпраща за лечение в чужбина някой онкоболен, тази терапия струва 50 000 евро, но ако бъде построен този център у нас, то цената на лечението ще падне до 15 000.
Живеем във време, когато нашите будители за съжаление се движат, като че ли са с наочници, вперили погледи надолу в земята, за да не излязат от калните коловози, в които се движат, заяви ректорът на Софийския университет "Свети Климент Охридски" проф. Иван Илчев, който участва в откриването на изложбата.
В това време са редки важните стратегически решения, които се вземат и аз като ректор на Софийски университет се радвам, че преди 15 години университетът стана един от инициаторите България да влезе в ЦЕРН и българските учени да присъединяват усилията си към световни учени. Второто стратегическо решение е българската Антарктическа програма, която също беше започната от Софийския университет преди 20 години. През изтеклите години в ЦЕРН са работили повече от 100 души – преподаватели, докторанти от СУ и безспорно са направили всичко по усилията им, за да ускорят човечеството напред, каза още той.
На изложбата освен проектите и откритията, върху които работят от ЦЕРН, може да се види и приносът на България към организацията. Интерактивната игра, при която двама души трябва да ритнат протони, които да се сблъскат, пък безспорно предизвика най-голям интерес. /БГНЕС
Вашите коментари