Да не забравя да завъртя часовника с час напред! С тази мисъл, мъчеща ни поне седмица преди последната събота на март, стартира стресът за човешкия организъм още преди да е хукнал в надпревара с лятното часово време.
Изкуственото бутане на времето напред през пролетта и връщането му през есента в астрономическите рамки, с които хората във всеки часови пояс на Земята „генетично“ са свикнали, е опасно, сочат медици от всички специалности. Голямото напрежение тази година стартира на 29 срещу 30 март, т.е. тази събота срещу неделя.
Започва принудителното пренастройване на всяка клетка от тялото към лятно часово време. Уж рутинна смяна, която с модерен софтуер на телефона, в лаптопа вече дори не се налага да въртим стрелки, часовниците ни сами дръпват с час напред. А в същото време всеки път промяната е изпитание за сърцето, нервите, стомаха и какво ли още не, предупреждават лекарите. Причината изглежда елементарна на пръв поглед – будим се с час по-рано при лятното часово време, но пък и заспиваме по-рано вечер, коментира vsekiden.com.
Какво толкова? Всъщност не е толкова просто, категорични са специалистите. Да, ставаме час по-рано, за да сме в крак с новия часови график. Но организмът продължава да заспива по „нормалното“ време – с час по-късно, заради създадения през есента и зимата стереотип. Много хора смятат, че за регулирането на биологичния им часовник е нужна не повече от седмица. Това е така, но в най-общия осреднен случай, казват експертите по хронобиология. Защото голяма част от хората разстройват съня си за много по-дълго – за месец, дори за два и повече. А пълноценният сън е изключително важен за релакса на сърцето, което нощем работи на „щадяща програма“.
Докато спим, епифизата отделя ценния хормон мелатонин, необходим за правилното функциониране на ендокринната система. Мелатонинът, известен още като хормона на младостта, циркулира нощем в кръвта, обновява клетките. И така с превъртането започват проблемите – тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Това отчитат психиатрите и психолозите при смяната на часово време върху организма на човека.
Хронобиолозите смятат, че смяната на часовото време се отразява много зле на хората, тотално се разстройва биологичният часовник. Според тях всички преживяват несгодите на промяната, макар и не всички да го отчитат и признават. Едни го усещат по-осезателно, други – по-малко.
Тези, които го преживяват по-силно, са отпаднали, трудно се концентрират, лесно се изморяват, стават раздразнителни, неща, които са вършили с лекота, почват да им струват усилия, правят много грешки и в работата си. Най-опасно въртенето на стрелките е за хората, които и без това са в стрес, и за страдащите от хронични заболявания. Особено чувствителни са тези със сърдечносъдови заболявания и с диабет.
Специалистите сочат, че в понеделника след смяната на часовото време сърдечносъдовите проблеми скачат с 60%. Потърсилите спешна помощ за сърдечна аритмия, хипертония или инфаркт се увеличават повече от двойно. С около 10% се увеличават само инфарктите в опасния понеделник. Медиците свързват изместването на стрелките с факта, че именно през април-юни са най-много случаите на инфаркти и инсулти.
По данни на СЗО смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40-45% от хората в Европа, включително и в България. Увеличава се даже с около 15% броят на пътнотранспортните произшествия непосредствено след смяната. Още по-чувствителни към смяната на времето са децата и старите хора.
Всяко преместване на стрелките на ритъмния биологичен часовник на човешкия организъм напред или назад неминуемо води до сериозни трудности в неговата адаптация, категорични са огромната част от медиците по света. А някои дори смеят да твърдят, че именно смяната на времето е една от основните причини за рязкото нарастване на „психичните, коронарните, канцерогенните и опорно-ставните заболявания, за податливостта на все повече и повече хора към остро заразните епидемични болести, включително и към СПИН“.
В летния пояс пестим 54 стотинки
Около 70 държави по света в момента се опитват да пестят чрез лятно часово време. Експерти обаче вече отдавна алармират, че икономията на електроенергия от този акт е едва 0,5%. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Най-често се използва в районите с умерен климат за изменение в съотношението светла/тъмна част от денонощието. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г.
По-голямата част от света се отказа от местенето „напред – назад“ , а през 2010 г. и Русия. Така в момента играта със стрелките основно е в Европа и Северна Америка. Все повече енергийни експерти обаче са против. Според тях потребителите на ел. енергия използват количество, което зависи от качеството на живот, а не от системата на лятното часово време, като изключение прави осветлението. Изчисления сочат, че пестенето на ток през периода март – октомври е 54 стотинки на човек у нас./БЛИЦ
Вашите коментари