Времето лети, животът си върви. Една година след февруарските протести, никой не си спомня за човека - факла от Раднево, а семейството му все така живее в мизерия, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
Медийният интерес към този случай приключи бързо, заради поредица от самозапалвания. Пръв бе младеж от Велико Търново, след него Пламен Горанов от Варна, дни след това ги последва и Венцислав Асенов от Раднево. Хората се превръщаха във факли - кой в знак на протест, кой от бедност, кой от лудост, но отчаянието бе причинено от едно – бедност.
Сега си ги спомняме за миг, но животът за нас върви, добър или лош, върви. Помнят ги само семействата им. Те винаги ще ги помнят. В сърцата им ще остане болката от несправедливостта, че някой им е отнел близките без време.
Семейството на Венцислав продължава да тъне в мизерия и глад. Отново има натрупани сметки за вода, ток и телефон. Дъщеря му е забегнала в Германия, оставила децата си на грижите на майка си, тя се бори за парче хляб в чужда държава. Съпругата му Стефка Асенова плете вълнени чорапи, за да не мисли за случилото се, казва, че като хване шишовете и преждата се успокоява. Гледа си внучетата и малкия си син сама. Живее на студено, готви на котлон, сложен на земята в импровизираната кухня. Добри хора й дарили пералня, бойлер, дрехи и пари. С парите покрила част от сметките, направила и освежителен ремонт на апартамента, който е общински. Работила няколко месеца по програма за заетост след трагичния инцидент, но днес отново е безработна. Живеят с парите, отпуснати от държавата за внучетата и малкият и син, сума която не достига 400 лева. Ходила, чукала, тропала по вратите на институции, но така и не намерила някъде работа. "Някаква работа поне да бяха ми предложили, аз не искам кой знае каква, някаква чиновническа, една чистачка някъде поне да бяха ме сложили. При кмета ходих, той ме успокоява и ми казва да не се притеснявам, от март месец започвали програмите, щял да ме сложи някъде… и така", разказва съдбата си Стефка.
След самозапалването на съпруга й, животът им станал още по-труден, защото нищо не се е променило към по-добро за хората и семейството й. Тя не просто се сърди на Венцислав за стореното от него – гневи му се. "Яд ме е, че го направи. Защо го направи? Нищо не се промени, отърва се, най-важно е това. Отърва се, отърва се нацяло… Той не е първият който се самозапали, но никой не го взема под внимание", гневи се вдовицата и продължава да нарежда: "Трябва ли да продължаваме да се палим, за да обърне някой внимание? Мизерия навсякъде, хората изнемогват, чудят се какво да правят, как да свържат двата края. То не съм само аз. Навсякъде е така, навсякъде. Цяла България е така. То кога сме само ние - с мед да ни намажат." допълва Стефка.
В живота й освен скърби и мизерия има и положителни емоции. Доставя й ги голямото й внуче, което е кръстено на дядо си. 12-годишният Венци се е ориентирал към изкуството. Момчето ходи на школа по приложно изкуство в миньорския град. Дали, защото е млад, или това му липсва, Венци рисува църкви, китни къщички и изработва от хартия огромни бели лебеди. Бабата се хвали, че госпожата в школата му е казала да си пази всички свой творби за да му направят изложба.
След три дни ще се навърши една година, откакто Венцислав Асенов нахлу със туба бензин и запалка в сградата на общината в Раднево. Секунди след това той се превърна във факла пред погледа на ужасената портиерка.
Сега само черната жалейка и некролога му върху входната врата на жилището му напомнят за него и саможертвата, която направи в знак на протест срещу мизерията и бедността. /БГНЕС
Вашите коментари