Разузнаването давало информация за заплаха от терористичен акт срещу коалиционните сили и евентуални атаки покрай празниците дни преди трагедията в Кербала. Това става ясно от разсекретения доклад за трагедията в Кербала, предаде репортер БГНЕС.
Основните изводи в доклада бяха представени от военния министър Ангел Найденов в понеделник. Тогава той обяви констатациите за пропуски в подготовката и охраната на базата преди 10 години с първия ни контингент в Ирак. В доклада се посочва и каква разузнавателна информация и предупреждения са били отправяни дни преди трагедията.
От документа става ясно, че разузнаването е давало информация за евентуални атаки по време на празници. Информацията е била и от собствени източници, и в резултат на сътрудничество с други служби. Комисията е анализирала един доклад и 13 информации на служба "Военна информация". Тя е събирана в периода 26.08 – 12.12.2003 г. Конкретни информации са постъпвали 9 дни преди инцидента. Първата е от 18 декември – споменава се за операция на сили от Ал Кайда до Мисаиб, евентуални атаки по време на празника Рамадан и обединяване на уахабите и федаините на Саддам по време на Коледа. Два дни по-късно има информация за повишаване на активността на иракското разузнаване в Ан Наджаф, Ал Хила и Кербала. Планирани са атаки и студентски демонстрации срещу коалиционните сили. На следващия ден информацията е за възможни атаки с импровизирани взривни устройства, на 22.12 за арестувано взривно вещество от 50 кг. в Бабил. От същия ден има информация за заплаха от терористичен акт срещу коалиционните сили. Ден преди трагедията за българския контингент – на 26 декември има предупреждение за очаквани атаки на важни дати на религиозни празници. Комисията изготвила доклада анализира, че информацията " дава възможност за вземане на предварителни решения относно мерки за увеличаване на сигурността на българския контингент в Ирак, без да се конкретизират срокове, непосредствен противник, неговия състав и възможности". Там се посочва, че в предупрежденията, които са отправени, няма посочени конкретни групи, съответните райони и обекти на терористични действия, изпълнители и конкретни срокове. Направените заключения относно голямата вероятност от нападения над българския контингент дават възможност да се реагира по принцип на степента на заплаха, като е идентифицирана принадлежността на вероятните терористични групи (в широк смисъл) към вероятно национална, политически и религиозни групировки е един от изводите в доклада.
В документа се казва и че командирът на бригадата е предложил на старшия национален представител месец преди трагедията – на 25.11.2003 г. да прецени необходимостта от предислоциране на батальона в база "Кило" преди извършването на ротацията, като на 18-23.12 по-голямата част от личния състав на база "Индия" да се дислоцира в база "Кило". Българския контингент без под командването на полските военни. За охраната на база "Индия" се предлага да остане малък брой личен състав, като същевременно се подчертава, че командирът на бригадата настоява за това преместване. на 25.11 се иска отново становище на командира на бригадата за разпореждането, което той вече е изразил. Впоследствие не бяха открити документи, разрешаващи на старшия национален представител да предислоцира личния състав срещу коледните празници.
В доклада на комисията се казва, че в контингента е установен добър ред и дисциплина, но същевременно има и донесение за това, че командирът на батальона невинаги е изпълнявал разпорежданията на старшия национален представител. Преди атентата на 27.12. в батальона са допуснати няколко тежки произшествия, но не са намерени документи, които да показват, че командването на контингента е взело адекватни дисциплинарни мерки. "В анализа на психологичния климат сред личния състав се подчертава, че неадекватната подготовка и реалната опасност създават илюзорна увереност за професионална подготвеност, която е необоснована" се казва в документа, който МО разсекрети 10 години след трагедията.
Контингентът е сформиран на доброволен принцип. Финансирането на операцията и подготовката на контингента не е било предвидено в бюджета на МО за 2003 година и са направени разчети за парите, които е трябвало да бъдат осигурено допълнително от държавния бюджет. Членовете на българския контингент са били под пълното командване на българския им командир. От комисията констатират и слабости в подготовката на контингента ни. Сред тях това, че в програмите не е отчетена напълно необходимостта от провеждане на знания по антитерористична подготовка, не са включени знания, съответстващи и подпомагащи изпълнението на задачите, които са му възлагани в съответствие с правилата за поведение в арабския свят. В езиковата подготовка на контингента не са включени занятия за придобиване на минимални познания по арабски език. Има слабости и при доставките по осигуряване на контингента с въоръжение, техника. Охраната на и отбраната на базите, където постоянно е разположен българският контингент, включително изградените към тях инженерни съоръжения е национална отговорност и пряко задължение на българския командир. /БГНЕС
Вашите коментари