Между 400 и 500 души се сбогуваха с погубения от лавина полковник от ВВС Стефан Разпопов, който загина на 25 декември на Боровец. Неговото изпращане отложи с повече час предвидените траурни церемонии, насрочени за днес на Централни гробища.
Цветарка на стотина метра пред гробищата попита: "И вие ли сте за военния? Много цветя ми изкупиха. Толкова голям човек ли беше?
Площадът пред ритуалната зала бе изпълнен с военни в сини униформи и цивилни с подчертано военна стойка. Духов оркестър изчакваше в края на площада. Военна полиция охраняваше реда и насочваше колите. Да изпратят полковника в последния му път бяха дошли не само всичките генерали от ВВС и повечето офицери от щаба, но дори бивши негови командири с генералски звания, колеги, съвипускници и приятели.. Имаше и двузвезден адмирал, с когото са дружили от млади офицери.
На площада се бяха събрали далеч повече хора, отколкото при погребение на многозвезден генерал с неоспорими заслуги към бойната авиация. И докато изчакваха, се връщаха към преживените заедно моменти във въздуха и на земята. От авиаторската професия винаги остават остри спомени. Във всички оценки преобладаваше "изключителен човек". Негови колеги се връщаха на паметни полети с много адреналин на щурмовика Су-25 в Безмер и на МиГ-23 в Доброславци.
На траурната церемония в ритуалната зала успя да влезе нищожна част от множеството. Още първата половина от тях претрупа ковчега и помощната масичка с цветя. Всичките над 400 души обаче държаха да минат край ковчега за последно "сбогом" и това отложи следващите погребения.
Алеята на летците отдавна е препълнена и дори тлените останки на генерали почиват в урни на издигната стена в края на алеята. Комадирът на авиацията ген. Константин Попов обаче изрично бе разпоредил за полк. Разпопов да бъде намерено място за гроб. Намериха.
Траурната процесия се проточи стотици метри. Повечето хора останаха извът оградата, но после се изредиха и те да хвърлят бучка пръст върху ковчега. Гробарите търпеливо изчакваха, не виждали скоро изкрената скръб и жал на толкова много хора.
Залпът на почетния караул за военните бе привичен звук, оставен без особени емоции. Такова погребение би било достойно за всеки военен, но не, за Бога, още на 54-годишна възраст. /БЛИЦ
Вашите коментари