На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема „Всеобща декларация за правата на човека“. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превежданият документ в света.
Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества.
Декларацията се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни права, както и с Международния пакт за гражданските и политическите права тя съставя Международната харта за правата на човека. На свой ред целите и принципите съдържащи се в Хартата са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки.
Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН, е Комисията по правата на човека към ООН към Икономическия и социален съвет на ООН.
Концепция
Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението разработват Естествени закони, според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „добро“ състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек.
Вижданията на тези философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и САЩ и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция.
Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите „най-важни“ човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх. Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия са силен катализатор на движението за защита на човешките права.
Изработване и приемане
Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри, който току-що е назначен за директор на новосформирания отдел за правата на човека. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност. Екипът се състои от представители на следните страни: Австралия, Белгия, ССР Беларус, Египет, Индия, Иран, Китай, Куба, Ливан, Обединеното кралство, Панама, Съединените щати, Съветския съюз, Уругвай, Филипините, Чили, Франция и Югославия. Председател на екипа е Елинор Рузвелт - съпругата на починалия вече президент Франклин Делано Рузвелт.
Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок. Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г.
Преамбюл
Всеобщата декларация започва с Преамбюл, съставен от седем параграфа и е съпроводена с декларация, която „обявява“ Декларацията. Във всеки от членовете е посочена причина за приемането и?. В първия параграф се посочва, че признаването на човешкото достойнство на всички хора е в основата на справедливостта и мира в света.
Във втория се напомня, че пренебрегването и неспазването на човешките права е довело до варварски действия, които са разгневили съвестта на човечеството, и че четирите свободи: свобода на словото, свобода на убеждение, свобода от бедност и свобода от страх, са „провъзгласени за най-висшите стремежи на хората“.
В третия параграф е посочено, че за да не бъдат хората принуждавани да се бунтуват срещу тиранията, човешките права трябва да са защитени с върховенството на закона.
Четвъртият параграф свързва човека с развитието на приятелските отношения между нациите.
Петият параграф свързва Декларацията с Хартата на Обединените нации, с което се потвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човека.
В шестия параграф се казва, че всички членове на Организацията на обединените нации се задължават да постигнат всеобщо зачитане и спазване правата на човека и основните свободи, в сътрудничество с Организацията на обединените нации.
В седмия параграф се напомня, че за пълното осъществяване на тези ангажименти, „от огромна важност е взаимното разбирателство“.
Структура
В основата си структурата на Декларацията е дело на френския юрист Рене Касен, който изработва втория вариант на документа, въз основа на подготвения от Хъмфри първоначален проект. Устройството и? наподобява това на Наполеоновия кодекс.
Касен сравнява Декларацията с портика на гръцки храм, който има фундамент, стъпала, четири колони и фронтон. Първите два члена от документа са блоковете, които крепят сградата със заложените в тях принципи на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Седемте параграфа от Преамбюла, излагащи причините за приемането на Декларацията, са седемте стъпала, водещи към храма.
Основната част на документа оформя четири колони. Първата от тях, включваща членовете от 3-ти до 11-ти, конституира правата на индивида, като правото на живот и отхвърлянето на робството. Втората колона (чл. 12-17) съдържа индивидуалните политически и граждански права. Третата (чл. 18-21) се отнася до свободата на религията, убежденията и изразяването, на събиранията и правото да бъде представляван на политическо ниво. В четвъртата колона (чл. 22-27) са записани социални, икономически и културни права.
В модела на Касен последните три члена на Декларацията представляват фронтонът, който се крепи на колоните и същевременно ги свързва една с друга. Тези членове са свързани с дълга на индивида към обществото и със забраната за употребата на правата, заложени в документа, в противоречие с намеренията на Обединените нации.
Значение
Според Книгата на рекордите Гинес, Всеобщата декларация за правата на човека е описана като „най-превежданият документ“ в света.
Елеонор Рузвелт подкрепя приемането на документа като декларация, а не като договор, защото счита, че Декларацията би имала същото влияние върху глобалното общество, каквото има Декларацията за независимост в САЩ.
Макар че Декларацията не е юридически обвързваща, от 1948 г. тя е приета в повечето държавни конституции или в тях е присъщо нейното влияние. Също така Декларацията служи като основа на все повече международни споразумения, държавни закони и международни, регионални, национални и наднационални институции, които защитават и насърчават правата на човека.
Всеобщата декларация допълва Устава на ООН. Тя вече е съставна част на обичайното международно право.
Декларацията и ислямския свят
Някои мюсюлмански страни критикуват Всеобщата декларация за правата на човека за това, че текстовете и? не взимат предвид спецификите на ислямския начин на живот. През 1982 г. иранският представител в Обединените нации Сайед Раджайе-Кхорасани изразява позицията на своята страна относно Декларацията. Той заявява, че документът отразява само "светското схващане на юдео-християнските традиции", които не могат да бъдат приложени от никой мюсюлманин, без той да престъпи Шариата.
Това противопоставяне скоро приема и нови форми, след като през 1990 г. в Кайро е приета Декларацията за човешките права в исляма. Мюсюлманските страни, членки на Организацията Ислямска конференция, приемат тази декларация и препотвърждават тази си позиция на конференция през 2000 г. В новия документ се посочва, че хората имат право на "свобода и достоен живот в съответствие с Шариата", без да се гарантират изрично ключови права като свободата на вероизповеданията или равенството на половете. Освен това тя изключва възможността за прилагането на Всеобщата декларация, заявявайки, че единственият източник за разясняване на членовете и? се явява Шариатът.
/По материали в интернет/
Вашите коментари