От Турция бихме могли да искаме пазене на границата. Това е основното нещо, което би трябвало да искаме от Турция към този момент. Принципно от Турция би трябвало да искаме подписване на спогодбата за реадмисия.
Това заяви евродепутатът Ивайло Калфин, който заедно с делегация от ЕП посети центъра за бежанци в Пъстрогор, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
Освен контрола по границата ни с Турция, евродепутатите от Комисията за контрол на бюджета проверяват как са изразходвани европейските средства, с каквито е построен и бежанският център в Пъстрогор, и съоръженията на Граничния пункт Капитан Андреево. От Гранична полиция ни показаха много интересни неща вчера. Цялата граница се вижда денонощно. Има термокамери – виждат се хора, животни, които минават. Те се виждат и се хващат, но бежанците не се и крият. След това целия ангажимент го поемаме ние. Вчера ни показаха и едни кадри от лятото, една група идва към България, минава покрай тях турският патрул, преглежда ги и ги пуска да влязат в България. Очевидно, че това не трябва да се допуска", заяви Калфин.
Брюксел имаше силен аргумент тогава, когато се раздвижиха преговорите за членство с Анкара – 2012 г. се подписа това споразумение, но Турция не го ратифицира. И в тази ситуация трудно можем да очакваме освен с много силен натиск от ЕС, Турция да се съгласи да го подпише. Това нас ни поставя в много трудна ситуация, защото тогава, когато влязат бежанци, ние всъщност няма какво да правим с тях. Аз тези приказки за затваряне на границата не ги разбирам много. Ние виждаме кой влиза на границата, хващаме го, но нито Турция е съгласна да го приеме, нито ние може да го върнем в Сирия. Това са жени, деца, хора, които са избягали от войната. Така че Турция действително много може да свърши и основното е трайно решение за спогодба за реадмисия. Турция получава много средства от ЕС за поддържане на бежанските лагери на своя територия, допълни Калфин. Той посочи, че депутатите от всички групи поставят тези въпроси в ЕП. Според Калфин, решението може да дойде чрез ЕК и основно правителството би трябвало да го поиска.
Вчера министър Йовчев съобщи, че до дни ще има възможност за настаняване на още хора, но имаме голям проблем, свързан с преводачи, процедури и т. н., за което в момента сме поискали помощ, но в много скоро време настаняването и допълнителните съоръжения няма да бъдат достатъчни, уточни Калфин. Той каза, че можем да поискаме финансова помощ. "Има няколко инструмента, действително до края на годината не са останали много средства в тях, но по-важното е, колкото и финансова помощ да получим, нямаме възможност за големи маси бежанци да държим на българска територия. Очевидно е, че би трябвало да искаме и разселване на тези хора в Европа", подчерта Калфин.
Евродепутатът Станимир Илчев от своя страна заяви: Агенцията, която отговаря за външната граница на ЕС "Фронтекс", а българо-турската граница е отсечка от външната граница на ЕС, би могло да се ангажира ръководството на "Фронтекс", за да осъществи известен натиск върху турската страна, за да бъдат допуснати на турска територия смесени патрулни екипи.
Ако не е приемливо по някакви съображения за турското правителство тези екипи да бъдат само българо-турски, е нормално те да бъдат представители а България, Турция и "Фронтекс". Един офицер, служител от "Фронтекс" не би трябвало да бъде критично възприеман на територията на Турция, която все още не е загубила надеждата един ден да стане член на ЕС, добави Илчев.
Според него тези патрули биха могли да въздействат върху каналите, по които бежанците се придвижват. Изключено е да се смята, че това са отделни хора, които импровизират, защото доста организирано те се придвижват на разстояние над 1500 км от Източна Турция през цялата им държава, до подстъпите на нашата граница и в удивително уточнени места и часове на денонощието преминават групово. Тоест не е излишно Турция да увеличи натиска върху тези, които се занимават с такава незаконна дейност върху собствената й територия. Според турското законодателство не според нашето или европейското, тези, които са напуснали лагерите в провинция Халеб, трябва да се върнат по някакъв начин в лагерите, а не да се движа свободно по територията на Турция, подчерта Илчев.
Той каза, че примерът, даден от Калфин за това, което се е случило снощи на границата, за преминаването й, е действително неприемливо. "Доста колегиално ни казаха, че тези случаи са редки. Колко редки са тези случаи, когато турският патрул се натъква на групи, разменят си по един поздрав и дори им посочват посоката за преминаване на българската граница. Колкото до капацитета и помощта от Брюксел, тя ще бъде функция единствено на нашите усилия и затова е добре, че има представител на ЕНП Моника Панайотова, на социалистите в ЕП Ивайло Калфин и аз съм от групата на либералите. Това са всъщност трите най-големи политически семейства в ЕП. Няма съмнения, че още от другата седмица ние ще седнем да обмислим едни колективни стъпки в рамките на няколко комисии, за да разтълкуваме на европейските ни колеги същността на положението, а то е доста тревожно", добави още Станимир Илчев. /БГНЕС
Вашите коментари