Има прекрасни моменти, които се случват веднъж годишно – например, рождените ни дни, Коледа, юбилеи и разбира се, тоталните разпродажби “всичко за ученика” в началото на новата учебна година.
Но в наши дни се заражда и нова ежегодна традиция – всяка година поне веднъж някой се пробва да пробута слуха, че Марс ще изгрее в нощното небе по времето на пълнолунието в края на август и видимо ще е толкова голям, колкото естественият спътник на Земята.
Много е вероятно да сте срещнали из интернет нещо подобно на това:
(Когато човек види над 669 600 споделяния на подобна публикация, започва да се надява, че хората правят това, само за да се бъзикат. Ако сте сред тях, знайте, че сте изпълнили мисията си. Престанете вече!)
И все пак, от къде се ражда тази глупост? През 2003 година Марс се доближи максимално близо до Земята през последните почти 60 000 години. Тогава беше най-доброто време червената планета да се наблюдава през мощен телескоп.
По онова време, в зрителното поле на телескопи с увеличение 75x Марс може и да изглеждаше с видим размер, подобен на този на Луната, наблюдавана с невъоръжено око.
Да речем, че всеки може да сгреши и да се подведе с подобна небивалица. Но на какво се дължи фактът, че тя всяка година продължава да “изплува”? В крайна сметка и това не е чак толкова важно. Важното, което трябва да се знае, че Марс н-и-к-о-г-а няма да се вижда в нощното небе толкова голям, колкото Луната. Нито през 2014 г., нито през 2287 г. нито дори през 28 329 година. Никога.
Обикаляйки по своите орбити около Слънцето, Марс и Земята се доближават на всеки 26 месеца. Последното такова сближаване беше тази година, през месец април. Тази година, по време на сближаването, дистанцията между двете планети беше около 92 милиона километра, и Марс наистина можеше да се наблюдава в небето с невъоръжено око. Но само като малко по-ярка червена звездичка на фона на нощния небосклон.
На 27 август (както се твърди в онази “споделяна глупост”) Луната ще е подминала с два дни фазата новолуние. С други думи, ще се вижда като малък нарастващ сърп. В никакъв случай не може да се говори за “пълнолуние”. Напротив, условията за провеждане на наблюдения в лишеното от излишна осветеност нощно небе ще са съвсем добри. Ако разполагате с телескоп, може да потърсите Марс. Но не се надявайте гледката да е нещо величествено.
И все пак, за упражнение на фантазията, колко близо до нас трябва да се намира Марс, за да го виждаме в небето с размерите на Луната? Отговорът – на около 780 000 километра, което е около 118 пъти по-близо от най-близката дистанция, на която някога червената планета ще се доближи до нас. Като вземем предвид, че Луната се движи средно на около 363 100 километра от Земята, ще сме в голяма беда, ако Марс се окаже толкова близо, че да ни изглежда голям колкото нея.
Вашите коментари