Всевъзможни пособия и справочници се опитват да ни научат как да станем по-богати, успешни и да заживеем щастливо. Това е огромен бизнес. Само в САЩ оборота в тази област на индустрията се оценява на 13 милиарда долара.
Кореспондентът на ВВС Робин Инс разказва как се е развил този “литературен жанр”, който с годините става все по-популярен.
Когато човешкото съществуване се е свеждало до гоненето на животни за храна или до бягането от други животни, за да не станеш храна самият ти; или пък най-важната задача за деня се е свеждала до съвкупяването с колкото се може повече представители от противоположния пол без да замръзнеш през това време заради нападалият вън от пещерата сняг, на човек изобщо не му е било до философия. Но веднага след като животът на homo sapiens станал малко по-приятен, представителите на рода започнали да си задават въпроса как да изживеят дните си правилно и със смисъл. И се появили философите.
Сократ, малко преди смъртта си, отправя предизвикателство към бъдещите поколения, призовавайки съгражданите си от Атина сериозно да се замислят за поддържането на душевно равновесие и здраве (от гръцката дума “психо” – душа идва и думата “психотерапия”). От онези древни времена всевъзможни идеи за това, какво означава “да живееш правилно и добре” привличат вниманието на безброй секти, кръжоци, кръгове, култове, гурута и самозвани месии.
Правете това, което се налага да направите
Една от тези групи се нарекла “стоици” – по името на портата, в близост до която произнесъл първата си реч основателят на школата на стоицизма Зенон Китийски. Този древногръцки философ твърди, че емоциите ни са продукт на нашите мисли, чувства и мнения, а самите ние имаме свободната воля да променяме себе си, и следователно, да станем господари на емоциите си. Ключът към правилния живот, смятал Зенон, се крие в добродетелите и хармонията с природата.
Идеята на Зенон за това, че щастието е продукт на активна съзнателна дейност среща поддръжка в наше време с представите в това отношение. Щастието може да бъде постигнато само в резултат на работа в мисленето: човек трябва да осъзнае как да постъпва правилно и да действа по нужният начин. И да не зацикля в мислене за лошото, което се случва около него. Всички съвети на Зенон може да ги чуете и от съвременен психолог.
Един от последните изтъкнати мислители-стоици е Марк Аврелий. Познавачите го ценят като велик оратор, а за широката публика той е известен най-вече от филма “Гладиатор”, където ролята на римският император беше поверена на Ричард Харис. Марк Аврелий пише в своите “Размисли”: “Ако ви дразни някакъв предмет, то виновен е не самият той, а вашето съждение за него. И е по силите ви да промените това съждение”.
"Утешение на философията"
Известно е, че неминуемата близка смърт концентрира съзнанието. Не винаги това води до философски прозрения, но в историята има и такива случаи. Почитателят на гръцките философи Боеций, който служи като първи министър в Рим при краля на готите Теодорих, някъде около 524 година в резултат на интриги е обвинен в държавна измяна и хвърлен в тъмница. Там прекарва година или две от живота си, в очакване да бъде екзекутиран.
Боеций превежда множество гръцки трудове на латински. Озовал се в тъмницата, в безизходна ситуация, той пише последната си книга “Утешение на философията”.
Книгата представлява нещо като беседа на автора с посетила го прекрасна дама, олицетворяваща Философията. За човека, оказал се в положението на Боеций, е трудно да разбере, защо съдбата му поднася точно това. Защо в света се случват ужасни неща? Защо лошите хора преуспяват, докато в същото време добрите хора трябва да страдат? И в какво тогава се състои смисълът на случващото се изобщо?
Като един търпелив психотерапевт, прекрасната му гостенка води “пациента” си до прозрението: “Ако търсиш помощ от лекар, трябва да му покажеш раната си”. След това подробно обяснява на автора, защо колелото на фортуна не винаги се върти в онази посока, която ни се иска. Философия съветва автора как да повдигне духа си и да не губи самообладание.
Въпреки жестоката екзекуция на Боеций, през средновековието манускриптът му става истински психотерапевтичен бестселър, пособие по “изкуството да се живее”, написано само на крачка от смъртта. Четат го и го превеждат много от великите европейци, сред които крал Алфред Велики, бащата на английската поезия Джефри Чосър и дори кралица Елизабет I.
Примери за подражание и чуждите грешки
Бащата на кралица Елизабет I – Хенри VIII, бил поклонник на друг вид психотерапия. По-късно този “жанр” ще получи названието “The Mirror for Magistrates” – сборник от поеми, описващ живота и трагичния край на различни исторически личности.
Може да се каже, че това са своеобразни справочници с наставления, предназначени за силните на деня. Флорентинският мислител и държавник Николо Макиавели някъде около 1513 година пише най-забележителната книга в този жанр – трактатът “Влдетелят”. ( Il Principe).
Препоръките на Макиавели, който поставя силата над морала, са доста съмнителни от етична гледна точка. Сред тях е и знаменитата фраза “Целта оправдава средствата”. И въпреки това, съветите на изкусния придворен служител все така са популярни сред бизнес средите и циничните политически фигури, които понякога съвсем съзнателно изкривяват смисъла на неговите думи. Макиавели казвал: “Този, който отхвърля действителното заради необходимото, действа по-скоро в своя вреда, а не за благото си”.
Другите образци на жанра с поучения за богоизбраните включват най-вече биографии и примери от живота на реални исторически личности. Авторите им подбират така случките, че да демонстрират нагледно с примера “добрият” и “лошият” жизнен избор.
Трудът на Беда Достопочтени “Църковна история на англите” е написан на латински и разказва историята на Англия от времето на Гай Юлий Цезар (55 г. пр.н.е.) до времето, когато е написана книгата – 731 г.
Авторът обяснява на читателите, че историите са събрани в книгата, за да бъдат образец за подражание, или за да се избегне повтарянето на чужди грешки.
“Ако историята ни е оставила спомена за добрите дела на добрите хора, мислещият читател ще се вдъхнови от техния пример. Ако се описва злото на нечестиви люде, благочестивият читател е препоръчително да избягва всичко това греховно и развратно”, съветва Беда Достопочтени.
Стилът му е значително по-малко религиозен, отколкото болшинството трудове от същото време и през следващите няколко века все по-често “учебниците за живота” започват да му подражават.
Анатомия на меланхолията
Английският учен Робин Бъртън се ражда през 1576 година. Голяма част от живота си прекарва в Оксфордския университет, където работи в колежа Крайст Чърч. Книгата му “Анатомия на меланхолията”, посветена на човешката природа, до голяма степен е плод на наблюденията му върху самият него, тъй като той постоянно бил подтиснат. Робин Бъртън пише и публикува обемистата книга, в която се разискват множество теми, пречупени през призмата на душевното състояние, което тогава се наричало просто меланхолия. В предговорът на книгата със свойствената му ирония той пише: “…за меланхолията, заемайки се, за да се разсея от меланхолията си”.
Книгата, написана от него, за да избяга от собственото си постоянно депресивно състояние, се превръща в наистина монументален труд. Още приживе авторът прави няколко тиража. “Анатомия на меланхолията” се превръща в енциклопедия за всичко онова, което до онзи момент е известно за нещастието.
Но е много важно, че за разлика от другите медицински текстове от това време, написани от лекари за лекари и разглеждащи най-вече теоретичните постановки, “Анатомията” на Бъртън е написана в типичен английски маниер, с хумор и почти сатиричен стил, затова се чете и много лесно. Всеки, който умеел да чете и се интересувал от това, което днес наричаме психология, можел да си купи тази книга и да почерпи от нея най-различни сведения.
Един от най-големите поети и литературни критици от епохата на Просвещението, Самюъл Джон признава, че книгата е една от любимите му, като даже се жалва, че това е “…единствената книга, която ме изваждаше от леглото два часа по-рано, отколкото ми се щеше на самия мен”.
Въпреки голямата доза черен хумор и независимо, че се опира на класическите древноримски схващания за душевното здраве, а не на съвременните, книгата и днес се чете с не по-малък интерес.
“Небесата помагат на онези, които си помагат сами”
Самуел Смайлс е парламентарист, реформатор и писател от викторианската епоха в Шотландия. През 1845 година, докато работи като редактор на вестник Leeds Times, е поканен да прочете серия лекции за литературата на тема: “Възпитание на трудещите се класи”.
Смайлс публикува тази поредица от лекции в сборник, наречен “Самопомощ” (Self Help). Книгата излиза през същата година, през която се появява и “Произход на видовете” на Чарлз Дарвин. Трудът на Дарвин днес е смятан за едно от най-великите постижения на човечеството, но бестселър по онова време става книгата на Самуел Смайлс. Единствено Библията е по-продавана книга, отколкото “Самопомощ”.
Книгата разказва за хора, които успяват в живота, въпреки всички трудности. Самуел Смайлс пише, че целта на тези събрани на едно място истории, е, да покаже на хората колко важно е упоритото и настойчиво преследване на целите.
Смайлс не само подарява названието на този жанр (вече и у нас се налага терминът self help). “Самопомощ” показва на целия издателски бизнес колко доходоносно може да се окаже издаването на подобни книги. Пособието, което учи колко важно е да умееш да постигаш своето, се превръща не само в международен бестселър, но и отлично се вписва в социалните промени от епохата на индустриалната революция.
Книгата на Самуел Смайлс става популярна и извън Великобритания, най-вече в страните, които преживяват процеса на индустриализация. Сред тях е и САЩ, където по онова време социалната мобилност и кариерните възможности се развиват в синхрон с чувството за дълг и протестантската вяра в собствените сили.
Вашите коментари