Битува мнението, че мъжете прекалено често си позволяват фриволно мислене. И даже това мнение претендира за точност до секунди – на всеки седем секунди мъжете мислят за секс. Мнозина са чували това твърдение и го приемат за истински.
Може и да гадаем, дали това е вярно или не, но нека погледнем, възможно ли е подобно нещо да се измери и докаже.
Да допуснем, че народната мъдрост не лъже. Тогава се получава – веднъж на 7 секунди, т.е. 514 пъти в час. Или 7200 пъти на ден, ако изключим времето за сън. Много ли е това? На мен ми се струва, че е прекалено, казва Том Стафорд* от научния отдел на ВВС. Аз лично не мисля по никоя тема толкова много. Но ето кое е интересното: как може да се изчисли, колко пъти на ден човек мисли за нещо конкретно (било то секс или нещо друго)?
Психолозите използват за това т.нар. метод на отбиране на преживяванията – изследваните получават за задача да записват периодично през деня за какво си мислят в този или онзи момент.
Изследователи от Университета в Охайо, водени от Тери Фишер, провеждат такъв експеримент като използват ръчни броячи. Раздават ги на 283 студенти, разделени на три групи, и им поставят задача, да натискат копчето на брояча всеки път, когато си мислят за секс, ядене или сън.
Оказва се, че при такова “преброяване” мъжете мислят за секс средно… 19 пъти на ден. Жените се присещали малко по-рядко – около 10 пъти дневно. При това обаче, мъжете също повече пъти си мислят и за ядене и спане, което може да се интерпретира и като по-голяма склонност към импулсивни мисли за приятни неща. Или пък просто са по-склонни да натискат копчето при появата на още неоформена мисъл. Или едното и другото едновременно.
Експериментът изважда наяве и интересно количествено разхвърляне на данните. Някои изпитвани твърдят, че само веднъж на ден са си мислили за секс, но пък най-активният участник е натиснал бутона цели 388 пъти – т.е. сещал се е за нещо със сексуален подтекст средно на всеки 2 минути.
Но и в това изследване има едно голямо “НО” – т.нар. ефект на ироничния бумеранг, или описаният още от Лев Толстой “проблем на бялата мечка”. Ако искате да се пошегувате дебелашки с дете, помолете го да застане в ъгъла и да не мърда от мястото си, докато не спре да мисли за бялата мечка. Ако съзнателно се опитваш да не мислиш за нещо, то започваш да мислиш за това постоянно – в това се състои “проблемът на бялата мечка”.
Студентите, участвали в експеримента, на практика се оказват в подобни условия. Изследователите са им дали броячите и са им поръчали да отбелязват всеки път, когато си мислят за секс, ядене или спане. Представете си: тръгват си от катедрата по психология, стискайки получените устройства и с всички сили се опитват да не мислят за секс, като едновременно с това не забравят, че трябва всеки път да натиснат бутона, когато си помислят нещо такова. Вероятно онзи рекордьор с 388-те натискания на бутона, е станал жертва както на своите потайни мисли, така и на условията на експеримента.
Друга група учени, водени от Вилхелм Хофман, работи с група възрастни доброволци, чиито телефони са настроени през различни интервали от време да им изпращат напомняния. И така всеки ден в продължение на седмица. Доброволците трябвало да си записват за какво си мислят, когато телефонната аларма се включи. Учените възложили на техниката да помни за експеримента, за да може участниците да мислят по-свободно.
Данните от това изследване не могат пряко да се сравнят с данните, получени от екипа на Тери Фишер. Обаче става ясно все пак, че хората мислят за секс далеч по-рядко, отколкото разпространеното “народно поверие”. Доброволците във втория експеримент са отбелязали, че половин час след получаване на напомнянето, мисълта за секс ги е спохождала в 4% от случаите, което прави средно… веднъж на ден. Споменете си, че по данните на учените от Охайо, това се случваше по 19 пъти на ден.
Учените останали много изненадани от факта, че в мислите на участниците в експеримента, сексът заемал доста… второстепенно място. Хората споделят, че повече са мислили за ядене, спане, личната си хигиена, социалните си контакти, почивката и дори за кафе. Гледането на телевизия, проверката на електронната поща и другите канали за комуникация се оказват далеч по-интересни от секса. Нещо повече – мислите за секс се появяват едва към края на деня, по-близо до полунощ и то не на първо място, а едва след мисълта за сън.
Върху експеримента на Хофман донякъде също оказва влияние “проблемът на бялата мечка” – участниците са знаели, че в даден момент ще получат напомняне и ще трябва да запишат за какво си мислят. Поради тази причина, на някои мисли може да са се паднали повече от “полагащите” им се поводи за хрумване. Или пък някои от изпитваните може да са се чувствали неловко и да не са признавали, че цял ден си мислят за секс и затова са криели мислите си зад нещо друго.
Какво се получава накрая? Легендата, че мъжете мислят за секс веднъж на седем секунди, спокойно може да наречем пълна измислица. Но да се установи точно колко често възникват у нас такива мисли е практически невъзможно. Може би това варира при различните хора и дори у един и същи човек – в зависимост от обстоятелствата – не е “константен показател”. А и всеки опит да се изчисли такъв показател, сам по себе си изкривява мисленето на участниците.
Просто няма достоверна единица, с която да измерваме мислите си. Това не е дистанция, която можем да измерим в сантиметри, километри или светлинни години. Тогава, какво е това “мисъл”? До колко оформена трябва да е тя, за да се смята за “мисъл”? Колко “мисли” ви дойдоха на ум, докато четете този текст? Има над какво да мислим!
* Том Стафорд изнася лекции във факултета по психология в университета в Шефилд, Англия. Той е автор на бестселъра Mind Hacks и поддържа блог със същото име.
Вашите коментари