България беше в световната сфера на изследователите на Космоса, каза в интервю за Агенция "Фокус" проф.
Борис Бонев, генерал от авиацията, председател на Българска Аерокосмическа агенция (BASA), създател на Института за космически изследвания при БАН през 1987 г. и негов директор до 1996 г. Полетът на Николай Рукавишников и Георги Иванов е най-голямото постижение на България в пилотираните полети, посочи проф. Бонев.
През 1988 г. България имаше проекта „Шипка” - аз бях ръководител на този космически проект, където летяха със „Съюз ТМ-5” тричленен екипаж и единият беше Александър Александров (вторият наш космонавт). Те се стиковаха успешно със станцията „Мир”. Посрещнаха ги Владимир Титов и Муса Манаров. Там България, по линия на компенсаторните програми, направи уникални девет апаратури - те останаха собственост на „Главкосмос”, и с тях летяха космонавти от много други страни. Бяха проведени повече от 40 уникални експеримента и това е второто наше постижение, където също летя българин. Проектът „Шипка” имаше своето развитие и много от тези апаратури имаха създадено ново поколение, обясни проф. Борис Бонев.
Най-голямото постижение на България в изследването на Космоса е международният проект „Фобос”, посочи още проф. Бонев. "Там участваше НАСА, САЩ, Европейската космическа агенция, “Главкосмос” и няколко други страни. България за първи път разработи една служебна апаратура - телевизионна апаратура, но и навигационна, а тя изведе международната космическа станция „Фобос” на орбита (това са 55 млн. км от Земята до планетата Марс). След няколко орбити около Марс, тя намери единия от спътниците „Фобос” (те са два спътника – „Фобос” и „Деймос”), нашата апаратура изведе в близка орбита около „Фобос” тази международна космическа планетна станция и за първи път се показаха телевизионни изображения.
Телевизионните изображения се дадоха на целия свят, по открит канал, и списанието „Нейчър” – с най-висок импакт фактор, ги помести на корицата си. Бяхме поздравени за българската апаратура - тя беше направена в България, имахме два детайла, които бяха от Съветския съюз единият, другият - от ГДР, но всичко останало беше изработено тук, благодарение на това, че имахме много високо развита промишлена база. За съжаление, тази база я няма в момента", разказа проф. Борис Бонев.
"На заключителния симпозиум в Париж, това беше 29 октомври 1989 г. (забележете), тези страни, за които аз споменах, дадоха много висока оценка на българските специалисти, че са участвали с тази служебна навигационна апаратура в този сложен, международен космически проект „Фобос”. Така, получавайки оценка за това най-голямо постижение на България в изследването на космоса, и до ден-днешен нито някой е награден, нито някой е казал за това. В списание „Аеро”, книжка осма и девета, в рубриката „Четвърт век българската космонавтика”, аз успях септември месец за първи път да поместя снимки и тези материали, които трябва да се знаят от всички.
Всичко това е от нашата България – ние нямаме право да делим България преди и след – всичко това е дело на наши специалисти, работници, учени, инженери заедно със – забележете - великите сили по света в космоса. За съжаление, ние днес не бихме могли да участваме в такъв мащабен проект. Защо – отговорите всеки може да си даде и трябва да помислим - защо не можем и да направим така, че идните поколения да знаят какво е правила България и нека да се постараят да продължат по този път. Тогава влязохме в световната сфера на изследователите на космоса и няма да говоря какви делегации идваха от най-висок ранг – от САЩ, Европа и от Съветския съюз и по-късно и от Русия. Ние си запазвахме контактите, но България в момента е много далеч от това русло, в което би следвало да бъде, и в което бяхме тръгнали по редица причини", коментира проф. Борис Бонев.
Вашите коментари