Пазарите остават предпазливи заради реакцията на Иран, липсата на мирно споразумение и ограничените доставки през ключовия маршрут
Първоначалният спад беше заличен
Цените на петрола се повишиха въпреки обявения от Доналд Тръмп план „Проект Свобода“ за подпомагане на кораби, блокирани в района на Ормузкия проток. Пазарите първоначално реагираха със спад, но по-късно фючърсите отново поскъпнаха заради несигурността около изпълнението на операцията и реакцията на Иран.
Към 10:55 ч. българско време фючърсите на сорт „Брент“ се повишаваха с 2.11% до 110.42 долара за барел, а американският лек суров петрол WTI — с 1.9% до 103.80 долара за барел. В началото на търговията те за кратко поевтиняха съответно до около 106.70 и 100 долара за барел.
Иранската реакция върна риска в цената
Основната причина за новото поскъпване е реакцията на Техеран срещу американската операция. Според БНР Иран е предупредил, че ще атакува американски сили, ако навлязат в тесния проток, и е призовал търговските кораби да не се движат без координация с иранските военни.
Това ограничи ефекта от съобщението на Тръмп, че САЩ ще помогнат на граждански кораби да напуснат района. Според „Ройтерс“ цените остават над 100 долара за барел, тъй като няма мирно споразумение между Вашингтон и Техеран, а корабоплаването през протока продължава да е затруднено.
„Проект Свобода“ не решава основния проблем
Американската инициатива е насочена към ескортиране или подпомагане на граждански кораби, плаващи под флага на държави, които не участват в конфликта. Целта е те да напуснат Ормузкия проток и да възобновят операциите си.
За пазарите обаче това не е достатъчно, ако не бъде възстановен нормалният трафик през протока. Ормуз е един от най-важните маршрути за световната търговия с петрол и втечнен природен газ, а продължаващите ограничения поддържат напрежението върху доставките. „Ройтерс“ цитира анализатори, според които цените вероятно ще останат високи, докато няма устойчиво решение за възстановяване на нормалните потоци.
ОПЕК+ увеличава квотите, но ефектът е ограничен
Допълнителен фактор е решението на седем държави от ОПЕК+ да увеличат производствените си квоти с 188 хил. барела дневно от юни. В групата са Саудитска Арабия, Русия, Алжир, Ирак, Казахстан, Кувейт и Оман. Решението беше представено като ангажимент към стабилността на пазара.
На практика ефектът може да остане ограничен. Асошиейтед прес отбелязва, че увеличението е предимно символично, докато Иран запазва контрол върху Ормузкия проток и значителна част от доставките от Персийския залив са блокирани.
„Ройтерс“ също посочва, че допълнителните количества вероятно ще останат „на хартия“, докато войната и ограниченията в Ормуз нарушават износа от региона. През протока преди конфликта са преминавали около 20% от световните потоци на суров петрол и втечнен природен газ.
Азия е сред най-засегнатите региони
Най-силен натиск усещат азиатските вносители на енергийни суровини. По данни, цитирани от „Ройтерс“, около 80% от потоците през Ормуз са били насочени към Азия преди началото на конфликта. Вносът на суров петрол в региона е спаднал до 19.39 млн. барела дневно през април спрямо 27.52 млн. барела дневно през февруари.
Недостигът частично се компенсира с повече доставки от други производители, включително САЩ. Това обаче засега не е достатъчно, за да възстанови предвоенните нива на снабдяване. Ако ограниченията продължат, рафинериите може да бъдат принудени да намалят производството, което би засилило натиска върху цените на горивата.
Пазарът чака политическо решение
Засега петролните пазари остават зависими основно от дипломатическия процес между САЩ и Иран. Според „Ройтерс“ Техеран настоява първо да бъдат премахнати блокадите върху корабоплаването в Персийския залив, преди да се върне към разговори по ядрената тема.
Това означава, че „Проект Свобода“ може да намали част от непосредствения натиск върху отделни кораби, но не премахва основния риск за доставките. Докато Ормузкият проток не бъде отворен трайно и без заплаха от военен сблъсък, цените на петрола вероятно ще останат чувствителни към всяко политическо или военно развитие.
Редактор: Екип на NAKRATKO.BG
Вашите коментари