„Когато един бизнес е успешен и расте, той плаща данъци, с които държавата би трябвало да подпомага растежа. С проекта за бюджет за 2026 г. виждаме обратното – мерки, които ограничават бизнеса.
“ Това каза пред БНР изпълнителният директор Мартин Куванджиев, чиято компания за интеграция на изкуствен интелект има 33–34 служители. По думите му, ако запази нетните възнаграждения, догодина фирмата ще е „с близо 100 хил. лв. надолу“, което ще ореже обучението на кадри. „В предприемаческите среди горещата тема е коя държава може да стане нов дом на българските предприемачи“, добави той.
Какво предвижда проектобюджетът за 2026 г.
В публикувания от финансовото министерство проект са заложени ключови промени:
– увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 пр. п. от 1 януари 2026 г.;
– максималният осигурителен доход да стане 2352 евро;
– данъкът върху дивидентите да се повиши от 5% на 10%;
– минималната заплата да е 620 евро.
Икономическите редакции отбелязват, че това е първият бюджет в евро, с планиран дефицит от 3% от БВП и нарастващ дълг (около 31% от БВП през 2026 г.).
Реакции: бизнесът срещу, управляващите – „това е възможният бюджет“
Работодателските организации бойкотираха заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, настоявайки проектът да бъде пренаписан. Те оспорват именно по-високия данък върху дивидентите, увеличението на пенсионната вноска и вдигането на максималния осигурителен доход.
От своя страна зам.-председателят на ГЕРБ Деница Сачева защити рамката и заяви, че няма да се търсят „плаващи мнозинства“: „Бюджет 2026 е възможният бюджет… Ако ГЕРБ имаше 121 депутати, щеше да има и друг бюджет.“
Как се пренася в ИТ сектора
Според Куванджиев ефектът от комбинацията „по-висока осигурителна тежест + по-висок максимум“ ще се усети особено при компании с квалифицирани кадри и дълги вътрешни обучения. Част от предприемачите вече калкулират релокация или забавяне на наемането/обучението на млади специалисти, посочва той.
Експертни анализи допълват, че за 2026 г. се предвижда осезаемо нарастване на „данъка труд“ за високи доходи – чрез вдигането на максималния осигурителен доход и на пенсионната вноска – което ще повиши разходите за работодателите и служителите във високоплатени отрасли.
Какво следва
Правителството вече внесе рамката за обществено обсъждане, като заяви готовност да води разговори със социалните партньори. Дали ще има корекции преди внасяне в парламента – и дали те ще облекчат натиска върху бизнеса – ще стане ясно в дните преди окончателното обсъждане. Междувременно работодателските организации настояват за отстъпление от трите спорни мерки – дивидентния данък, осигурителната вноска и максимума на осигурителния доход.
Вашите коментари