България следва да има ясна и конкретна стратегия за развитие на енергетиката си, основаваща се на най-добрия интерес за домакинствата и производството.
Това настояват от една водещите работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), които в четвъртък представиха своята прогноза за развитие на сектора в рамките на дискусия, озаглавена "Дългосрочна визия за развитието на българската енергетика". На нея присъства и новият председател на КЕВР Станислав Тодоров, както и редица енергийни експерти.
Неизбежна смърт за изкопаемите горива - това чака енергийният ни сектор в обозримо бъдеще, смятат от работодателската асоциация.
Два са основните варианта за развитие, и двата обусловени от екоизискванията на ЕС за въглеродна неутралност към 2050 г. - ВЕИ и парогазови мощности или ВЕИ плюс атомни такива. В областта на "зелената енергия" обаче следва да има адекватна политика за ценообразуване, настояват от АИКБ. "Всяка година плащаме по 170 милиона лева повече за ВЕИ-та заради сбърканите начини на реализиране на една иначе правилна политика", каза председателят на АИКБ Васил Велев.
При първия сценарий - парогазови мощности и възобновяема енергия, ще са нужни 11,7 милиарда евро инвестиции, от които 7,9 милиарда такива от частния сектор, за да бъдат покрити изискванията на системата, а цената на тока към 2025 г., прогнозират от АИКБ, ще е около 74 евро за мегаватчас. При втория - атомни централи и ВЕИ, цената ще е почти аналогична - 75 евро на мегаватчас, но инвестициите следва да са по-сериозни - 17 милиарда общо, от които 11,5 милиарда, които да дойдат от частния сектор.
"Не чакаме спонсорство от страна на държавата, напротив - има достатъчно интерес от инвеститори с опит и репутация", каза Румен Радев от АИКБ.
"Не си правим ПР упражнение, целта е да инициираме обществен дебат, с който да търсим най-добрите решения. Искаме да поставим на масата всички варианти, които да не са зависими от различни интереси", изрази амбиция Васил Велев.
Безспорно е това, че трябва да се развиват възобновяемите мощности, категоричен бе шефът на Енергийния системен оператор Ангелин Цачев, който се включи в дискусията онлайн. Трябва, добави той, и да се постави акцент на ядрената енергетика, защото тя ще бъде основа за развитие именно на така важните нови технологии - като водородната например. Системите за съхранение на енергия също, добави той, са от базисно значение.
КЕВР ще бъде двигател на промяната в енергетиката, обеща от своя страна новият председател на регулатора Станислав Тодоров. "Има много предизвикателства, първото от които е, че до 5 - максимум 10 години, трябва да преминем към нисковъглеродна икономика. Другото такова е, че трябва да се разделим с комфорта, който ни дават огромните генериращи мощности, които имаме в момента. Производството на енергия вече е много по-разпръснато, независимо, демократично", каза той.
И обеща - бизнесът ще има пълната подкрепа от страна на КЕВР в този преход. За целта в рамките на 2 месеца новият шеф на комисията заедно с подопечните си експерти ще изготви и направи публично достояние визия за развитие на сектора. "Няма да я налагаме, а ще я покажем, за да започнем да мислим накъде ще развива пазарът". /News.bg
Вашите коментари