Еднодневните трудови договори да бъдат разпространени и в други сезонни сектори като туризма и хранително-вкусовата индустрия. Това поискаха работодателски организации на заседание на тристранката. От миналото лято тази форма на наемане бе въведена в сектор "Растениевъдство" с цел да бъдат извадени на светло работниците по прибирането на реколтата и обработката на земята.
"За нискоквалифициран труд е много подходящо работодателите от туризма и хранителната индустрия също да могат да сключват еднодневни трудови договори", заяви Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Работодателите обаче настояват за опростяване на процедурата, защото в момента тя отнема много време и разходи на земеделските стопани.
От АИКБ предлагат да се намали и цената на еднодневните договори, която плащат работодателите. Всъщност това е изплащането на осигуровките за пенсия и болест върху дневната надница на всеки нает. Бизнесът предлага още да се увеличи максималният период за наемане на сезонни работници с еднодневни договори, който в момента е 90 работни дни в годината. "В туризма сезонната заетост през лятото е 4-5 месеца", посочи Димитър Бранков.
Основно еднодневните трудови договори са използвани в лозарството, брането на малини и производството на картофи. Това заяви на брифинг вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, предаде репортер на БГНЕС.
Еднодневните трудови договори започнаха да се използват от 20 юли 2015 г. От тогава до края на 2015 г. има 81 000 дневни трудови договори и върнати някъде около 9000. Това значи, че реално използваните са 72 000 договори. От друга страна 1004 са земеделските производители, които са използвали еднодневните трудови договори.
От началото на 2016 г., пък са използвани 15 000 дневни договора.
„Работодателите настояха да се опростят допълнително максимално възможностите за подготовка и сключване на такива договори, за да не бъдат затруднявани, особено, когато има много масови кампании, когато се наемат много хора за малко време”, обясни Калфин.
Той изтъкна, че работодатели и хора, които работят за събиране на земеделска реколта не знаят, че не се губят социални права с еднодневните договори. „Има много случаи на отказ да се сключи дневен договор от страх някой да не си загуби социалните плащания. Няма нито един такъв, който да е загубил социални плащания, затова, че е работил на еднодневни трудови договори. Напротив-еднодневният договор дава възможност за допълнителни осигуровки на работещия”, поясни министърът на труда.
Темата с еднодневните трудови догори ще бъде продължена през тази седмица в Народното събрание на съвместно заседание на комисията по социална политика и комисията по земеделие в парламента. Тогава ще се обсъдят и мерките, които ще предприеме Главна инспекция по труда за опростяване и облекчаване на работодателите относно еднодневните договори.
От своя страна председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев бе категоричен, че еднодневните трудови договори са възможност за ограничаване на сивия сектор при сезонната заетост. Това е добра първа стъпка, сега следва да се доусъвършенстват и облекчат, смята той.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа”, пък заяви, че данните за еднодневните трудови договори са изключително разочаровани. „Очаквахме много по-високи резултати, но такива няма. Според нея трябва да се направи анализ на това как еднодневните договори са въздействали върху бюджета, социалноосигурителните права на работниците”, допълни Григорова. /БГНЕС
Вашите коментари