Този текст е създаден преди повече от три години. Тогава рок фестивалът в Каварна съществуваше с активното съдействие на бившия кмет. Преустановяването му е неприятно и болезнено.
Сега е момента да се признае, че Каварненският рок фест нямаше как да надхвърли ограничените рамки, в които беше поместен. Събитието си остана очарователна игра на фенове, облечени във власт. За участващите е било удоволствие и вдъхновение. Дефицитът на стабилни професионални стандарти се увеличаваше. Ако не си даваме сметка за това, ще трябва да приемем множащите се деформации в родния културен пейзаж за нещо нормално.
„КМЕТЪЛА“ – ПОРЕДНОТО РОДНО МЕНТЕ
През последните дни ексцентричният кмет на Каварна Цонко Цонев отново е във фокуса на прожекторите. С ентусиазъм организира и лично представя пътуваща изложбена експозиция „Кметъла“. На нея често, заедно с други свои колеги – кметове, той показва своята колекция от рок реликви. Част от експонатите са участвали в благотворителни инициативи и са помогнали на хора в нужда. Трогателно и благородно! Ако беше дело на един частен колекционер щеше да е похвално. В случая обаче е абсурдно, защото става въпрос за човек, облечен с власт. „Кръвосмешението“ на частно и публично съществуване неизбежно създава мъртвородени плодове - компрометира властта и каузата.
През последните 25 години се нагледахме как родните ни политици с палаво лекомислие прескачат от личното си към общественото пространство. Любим пример ми е от близкия по разстояние и по име град Варна. Там бившият, болезнено суетен кмет Кирил Йорданов си устрои пищно парти в градската художествена галерия на връх своята 50 годишнина... Удивително е, че тези примери на злоупотреба със служебно положение се отразяват с неангажиращи публикации или удобно се вписват в клишетата на добронамерената светска хроника.
Но да се върнем на актуалните изяви на каварненския кмет. Защо поредната суматоха около неговите рок пристрастия е смущаваща? Когато той се ангажира с отговорността да представлява даден обществен интерес, едно от първите неща, с които трябва да се прости, са личните пристрастия, включително и хобита. Възможно е част от тях да бъдат вплетени за някаква обществена кауза, но това в никакъв случай не следва да се прави в първо лице.
Същото се отнася и за рок фестивала в Каварна. С неговата организация и менажиране е задъжително да се ангажират професионалисти при ясни и публично споделени правила. Иначе неизбежно остава усещането подмяна. Множеството е принуждавано, наред с рок идолите, да чества и „добрия кмет“, който с широко сърце ги е приел. Всъщност всеки голям рок концерт не е ли своеобразна „литургия“, с която се чества Фестивалът в Удсток? Историята е показателна и поучителна. През 1969 г. фестивалът трябвало е да се проведе в градчето Удсток, щата Ню Йорк, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант. Въпреки че организаторите са продали около 50 000 билета на Удсток пристигат над 450 000 души. Поради това тоалетните и палатките за първа помощ се оказват недостатъчно. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето. Въпреки огромната тълпа няма случаи на насилие. По време на фестивала умират трима души - един от свръхдоза, един от спукан апендисит и един от случайно прегазване с трактор. Фестивалът Удсток е кулминация на хипи движението и протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото през 1960-те години.
На този фон не изглежда ли прекалено претенциозно Каварна да се нарича Рок столица на България? Ако тук преди въпросния кмет е имало подобни събития, ще бъде оправдано. Вярно е, че Камен бряг е наблизо, където на 1 юли хиляди посрещат утрото с Джулай морнинг, но това се случва през последните десетина-петнадесет години. Началото на тази оригинална българска традиция и своеобразен принос в световната рок култура, е започнало в по-големите градове Варна и Бургас на границата между 70-те и 80-те години. Тогава, случващото се в Каварна не е ли част от епидемичния нарцисизъм, обхванал нашите политици, че едва ли не „светът започва от тях“?
Рокът в своята философия е обречен да бъде критичен спрямо всеки, който упражнява власт и се стреми да наложи някакви общи принципи на поведение. Рокът настоява за еманципацията на личността спрямо безкритично приетите конвенции. Затова и силните политици на деня трябва да внимават за да не станат за смях. Това е еднакво вредно и за двете страни. Създава се поредното родно менте, на което сме се нагледали още от времето на Войников и неговата „Криворазбрана цивилизация“.
Нека да погеднем и към Ливърпул. Там преди повече от 50 години в клуба „Кавърн“ знаменитата четворка, Пол, Джон, джордж и Ринго поставя жалоните на рока. Освен култовият клуб, е създаден и Музей за историята на Бийтълс В туристическите гидове за града могат да се намерят и разнообразни маршрути, свързани с Бийтълс. Вярно е, че градът умело се възползва от тези факти за да спечели и престижната титла „Европейска столица на културата“ през 2008 г. Никога обаче в историята на града местната власт не е парадирала по такъв карикатурен и пошъл начин своята връзка с едно от най-забележителните културни явления от втората половина на ХХ век. За тези, които се интересуват, да попитат мениджъра на Ливърпул 2008 Сър Боб Скот. Той сега консултира Варна в борбата за престижната титла.
Любомир Кутин
Вашите коментари