Народното събрание гласува окончателно на второ четене текстовете за възстановяването и реорганизацията на Комисията за противодействие на корупцията. Като основни вносители на законодателната инициатива, от парламентарната група на „Прогресивна България“ подчертаха, че бързото приемане на реформата е било от критично значение за отблокирането и спасяването на траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост, задържани от Европейската комисия. Според утвърдената нова структура държавният орган ще бъде съставен от петима членове с петгодишен мандат, като управлението ще се осъществява на ротационен принцип с ежегодна смяна на председателя. За да се гарантира независимост, членовете ще се излъчват по квотен принцип от широк кръг институции – президента, парламента, Висшия адвокатски съвет, както и от общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Новият закон въвежда засилен парламентарен и обществен контрол, като задължава комисията да внася подробен доклад за дейността си пред Народното събрание на всеки шест месеца. Новият антикорупционен модел ще обхване общо 52 категории лица, заемащи висши публични длъжности, сред които са държавният глава и вицепрезидентът, народните представители, министрите и конституционните съдии. Освен задължението да проверява и публикува техните имуществени декларации в електронен публичен регистър и да установява конфликт на интереси, органът получава мащабни оперативно-издирвателни правомощия. Новата комисия ще може да провежда самостоятелни разследвания и да обжалва пред съдебните инстанции евентуални прокурорски откази за образуване на досъдебни производства.
Именно новите разследващи функции на органа обаче предизвикаха сериозни спорове и опасения в редиците на парламентарната опозиция. Атанас Славов от „Демократична България“ изрази дълбок скептицизъм относно кадровия потенциал на новата структура, като попита откъде ще бъдат намерени необходимите разследващи инспектори и призова да не се очакват чудеса, докато самата прокуратура не започне да работи в интерес на гражданите, а не на сенчестите лобита. От своя страна Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ предупреди за реална опасност от нарушаване на Конституцията. Той изрази притеснение, че прекалено широката възможност за използване на специални разузнавателни средства и оперативни методи на етап предварителна проверка може да се превърне в инструмент за натиск без съдебен контрол над лица с имунитет, определяйки евентуалното внедряване на агенти сред депутатите като недопустимо. Сходни опасения изрази и Стефан Арсов от ГЕРБ, който призова реформата да не се превръща в „политическа бухалка“ и напомни, че разследващите функции по закон са присъщи на МВР, следствието и прокуратурата. Представителят на „Възраждане“ Петър Петров пък акцентира върху липсата на достатъчно защитни механизми за гражданите, които подават сигнали за корупция срещу високопоставени чиновници, което според него ще ги откаже от съдействие заради страх от последващо преследване.
Вносителите от „Прогресивна България“ категорично отхвърлиха критиките на опозицията и защитиха текстовете. Депутатът Иван Вачев посочи, че без оперативни правомощия и право на използване на специални разузнавателни средства, новата комисия би била напълно беззъба и не би могла да изпълнява реалните си функции. Неговият колега Милен Трифонов допълни, че Министерството на правосъдието е защитило твърдо тези параметри пред Европейската комисия без никакви отстъпки, тъй като те са директно обвързани с получаването на европейското финансиране. Той призова народните представители и гражданското общество да следят под лупа действията на новосъздадения орган и хората, които ще го оглавят, за да се гарантира правилното прилагане на закона.
Вашите коментари