Проектът за добив на природен газ от находище „Спасово“ в блок „Добрич“ отново влиза в активна процедура – девет години след масовите протести, местния референдум и първоначалния отказ на екоинспекцията. Този път възложител е „Регионална газова компания“ ЕАД – същото юридическо лице, което до септември 2022 г. се казваше „Русгеоком БГ“.
РИОСВ – Варна официално обяви новите обществени обсъждания на актуализирания доклад по ОВОС. Инвестиционното предложение обхваща четири участъка – „Рогозина“, „Рогозина изток“, „Чернооково“ и „Калина“ – на територията на община Генерал Тошево. Срещите са насрочени за 11 и 12 ноември в Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам, а последното обсъждане ще бъде на 28 ноември в Генерал Тошево.
Формално процедурата започва отново там, където съдът я върна. Но политическият и обществен въпрос остава същият: доколко има смисъл да се повтаря процес за инвестиционно намерение, срещу което местното население вече се е произнесло почти единодушно.
През декември 2017 г. 96,91% от участвалите в местния референдум в Генерал Тошево се обявиха против решения на общината, които биха позволили проучване и добив на нефт, природен газ и други подземни богатства. В допитването участваха над 52% от имащите право на глас, което го направи валидно.
Година по-късно РИОСВ – Варна не одобри инвестиционното предложение. Сред мотивите тогава бяха недостатъчно доказана защита на подземните води, липса на достатъчен анализ на риска за населението при аварии и непълна оценка на кумулативното въздействие от целия проект. Тези мотиви са подробно описани и в последвалото съдебно производство.
Тук обаче е важна една съществена подробност. Върховният административен съд не е решил, че добивът е безопасен, нито че проектът трябва да бъде разрешен. През юли 2022 г. съдът оставя в сила решение на Административния съд – Варна, с което отказът на РИОСВ е отменен заради недостатъчно мотивиран административен акт и нарушения в процедурата. Преписката е върната за ново разглеждане.
Това разграничение е ключово. Юридическата победа на инвеститора не е екологично одобрение на проекта, а констатация, че държавният орган не е защитил достатъчно добре собствения си отказ.
След съдебното решение процедурата продължава години. Официалните документи на РИОСВ показват, че през 2023 г. са дадени нови указания за допълване на доклада. През юли 2024 г. допълненият вариант получава отрицателна оценка за качество. Едва през декември 2025 г. следва положителна оценка, но дори тя е формулирана като оценка „с пропуски“, които според инспекцията не са съществени за вземането на решение.
Именно тук започва същинският обществен проблем.
Проектът засяга територията на множество населени места, но отделни обществени обсъждания ще има само в четири села. Жителите на още 14 села трябва да пътуват до Спасово, Рогозина, Чернооково или Кардам, като възложителят предлага организиран транспорт. Официалният график на общината показва, че четирите срещи са концентрирани само в два дни.
Формално това може да отговаря на процедурните изисквания. Въпросът е дали е достатъчно при проект, който вече веднъж е предизвикал извънредно висока местна мобилизация и валиден референдум.
Допълнителни въпроси поражда и мащабът на самия възложител. Публичните фирмени данни показват, че „Регионална газова компания“ е същото дружество с ЕИК 175166081, което преди се е казвало „Русгеоком БГ“. Публично достъпни данни за заетостта показват минимален собствен персонал през последните отчетени години – около четири-пет души. Сам по себе си малкият персонал не означава, че дружеството няма капацитет да реализира проект – подобни компании могат да работят чрез външни изпълнители, инженерингови компании и подизпълнители. Но при проект с потенциално значимо въздействие върху води, земеделска земя и населени места държавата трябва ясно да покаже кой носи техническата, финансовата и екологичната отговорност при реалното изпълнение.
Точно това е и слабата точка на сегашната процедура. Девет години след първия конфликт обществото отново трябва да изслушва аргументи по проект, за който вече е гласувало категорично „не“, а институциите трябва отново да оценяват рискове, които самите те веднъж вече са определили като недостатъчно изяснени.
Новият доклад по ОВОС може да е по-пълен от този през 2017 г. и законът изисква той да бъде разгледан по същество. Но също толкова задължително е институциите да обяснят убедително какво точно се е променило – в технологиите, оценката на риска, защитата на подземните води и контрола – за да оправдае връщането на проекта на масата.
За Добруджа спорът никога не е бил просто дали под земята има газ. Той е за това кой риск е приемлив в район, чиято икономика зависи от земеделието и чието население вече е заявило позицията си с валиден референдум.
Затова най-важният тест през ноември няма да бъде колко обсъждания са проведени и колко страници съдържа актуализираният ОВОС. Тестът ще бъде дали държавата този път ще даде конкретни, проверими и публично защитими отговори на въпросите, заради които процедурата се влачи вече почти десетилетие.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари