Ние сме слаби в нашите мисли, затова по-важно е какво е в сърцето. Това каза майка Серафима - игуменка на Драгалевския манастир "Успение Богородично", с която говорим за празника Голяма Богородица за същността му и за вярата на хората.
Показа ни и малко известната църквата от XV век, за която знаят и са виждали малко хора, предаде репортер на БГНЕС.
Манастирът е прекрасно убежище в планината, добре поддържан и впечатляващ. В него сякаш човек се пренася на друго място и забравя за шумотевицата и припряността на столицата под него. Тук идват много хора и през седмицата, но най-вече в събота, неделя и през почивните дни, посещават го и групи чужденци от цял свят. Съвсем обяснимо и мястото е хубаво, и природата впечатляваща. Хората са привлечени и от духовната си нужда за по-специфично общуване с Бог на това място, каза игуменката, а някои идват от чисто любопитство, защото са чели, чули и искат да видят. А тук има много какво да се види, дори още на входа те посреща камък с надпис, който припомня, че тук е идвал Левски. Добре настроено към всеки е дори и кучето Хектор, което освен всичко друго лае, когато забият камбаните и то в синхрон с тях.
Малко хора знаят и са виждали и старата църква в манастира, на която той носи името си. Тя е от XV в., но по-късно до нея е изградена друга, която е действаща в момента "Св. Мина". Самият манастир е от XIV в. – от времето на цар Иван Александър. Стенописите са впечатляващи и днес могат да се видят най – старите още от XV век. Те са били покрити с друг пласт стенописи от XVII в. Разкрити след като реставратори с голямо майсторство и търпение успели да свалят единия пласт и да го запазят и сега е достъпен за хората в музей. Реставрацията започва в началото на 60 – те години и е спирала през времето поради липса на средства, но оттогава и църквата е затворена. Днес тя е в един почти завършен вид, но има още малко архитектурна работа, за да се отвори тя за хората.
Снощи тук имаше празнична вечерня, а днес света Литургия. На празника правят и водосвет, освещават хлябовете и разбира се има и курбан, а винаги идват и много хора, дори светената вода не стига, та от вчера се приготвя голям глинен съд за нея.
На 15 август църквата отбелязва Успение на Пресвета Богородица. Игуменката обясни, че успение е църковнославянска дума, която означава заспиване. "Някак си не подобава да празнуваме смъртта на Св. Богородица, защото тя е избрана от Бога най –святата между жените, чрез нея става спасението на човешкия род, тя е майка на Бога", каза Серафима. А и в песнопенията се казва: Ти не ни оставяш в този живот, защото си майка на живота, преселила си се пак в живота.
Този празник се нарича от хората Голяма Богородица, малката Богородица е Нейното Рождество. Според игуменката хората наричат празника днес така, защото се увенчава с успех делото на живота й. Когато човек се ражда му предстои да премине през морето на живота и успешно или неуспешно да се пресели в отвъдното. До последно ние се борим със злото и победата е в нашия край. Раждането е началото, другото е венецът, успехът, подчерта игуменката. Тя обаче с усмивка избяга от това да каже доколко хората се замислят за същността на празника, когато ходят на църква. "Същественото е това, че те са водени със сърцето си с почитта си към Божията майка, към Светата обител, защото Господ гледа преди всичко на сърцето. Човешките мисли са немощни", каза игуменката и тук цитира Светото писание и подчерта, че в мислите си сме слаби, затова по-важно е какво е в сърцето. Жената смирено добави, че не може и не бива да оценяваме статистически като повече и по – малко това дали хората вярват повече днес, защото вярата е нещо много дълбоко и лично.
Самата тя е млада жена и преди да стане игуменка от тази година, е била монахиня в този манастир. А в светския живот е била пианистка, учила е музика. Днес обяснява решението си да се посвети на Бог с вътрешния повик.
"Когато човек иска да разбере Божия промисъл за него лично какъв е, трябва да се обърне към Бог за помощ и той го насочва. Поне аз така съм направила", каза жената и допълни, че това не става като с магическа пръчка, но с времето изкристализира това, което човек чувства като вътрешно призвание. Никога не е съжалявала за избора си. /БГНЕС
Вашите коментари