Обсъждането на проектите за бюджети на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО) в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) премина без драматични сблъсъци, но събра сериозни критики и резерви от страна на социалните партньори. Част от организациите подкрепиха рамките, докато други гласуваха против предложените разчети.
Здравният бюджет: Консервативен план, милиони отгоре и критики за болничната помощ
Проектът на бюджет на НЗОК за 2026 година предвижда приходи в размер на 5,256 милиарда евро, което е с 412 милиона евро (8,5%) повече в сравнение с предходната година. Здравният министър Катя Ивкова увери, че финансовата рамка е стабилна и гарантира функционирането на системата. В същото време управителят на Здравната каса Петко Стефановски определи бюджета като изключително консервативен и единствено възможен в настоящата ситуация. Той припомни, че вече е подал оставка и няма моралното право да предлага нови дългосрочни политики, оставяйки тази задача на бъдещото ръководство.
Работодателските организации изразиха силно недоверие, че по-големият финансов ресурс ще доведе до по-високо качество. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев обяви, че организацията не подкрепя проектозакона. Той разкритикува факта, че над 70% от плащанията на Касата отново се насочват към болничната помощ, вместо да осигуряват по-добри здравни резултати.
Българската стопанска камара (БСК) даде одобрение с резерви, като нейният председател Добри Митрев алармира, че делът за извънболнична помощ у нас намалява до малко над 14%, докато средните равнища в Европейския съюз варират между 26% и 28%. От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също изразиха съжаление за липсата на достатъчно средства за профилактика. Синдикатите от своя страна подчертаха, че предложеният бюджет е разчетен реално само за 5 месеца, не съдържа реформи и не решава тежките дисбаланси при заплащането в сектора. Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов настоя за преминаване към разходопокривен принцип на финансиране с ясни съотношения, за да изчезнат съмненията за изкривени възнаграждения и огромни заплати на болнични директори.
Бюджетът на ДОО: Нови осигурителни прагове и спорове за Швейцарското правило
Планираните промени в бюджета на ДОО предвиждат повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро, както и ръст на минималните прагове по икономически дейности. Според заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска тези две мерки ще осигурят допълнителен приход от 130 милиона евро в хазната и ще гарантират по-високи обезщетения за гражданите в бъдеще. По отношение на недоволството от замразените размери на социалните плащания за безработни и майки, Клисурска призна, че по-ускорено развитие на тези разходи към момента е невъзможно заради реалните финансови възможности на държавата.
Бизнесът реагира изключително остро срещу механизма за въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители от 1 август 2026 г. От АИКБ настояват реформата да обхване също секторите „Сигурност“ и „Отбрана“, но категорично се противопоставят на намерението нетният доход на чиновниците да бъде компенсиран за сметка на бюджета, тъй като това напълно би обезсмислило промяната.
Румен Радев допълни, че моделът на пенсионната система е неустойчив заради автоматичното индексиране. Работодателите настояват за преразглеждане на Швейцарското правило и обвързване на ежегодното нарастване на пенсиите единствено с процента на инфлацията, както и за пълно премахване на минималната пенсия. От АИКБ отхвърлиха и заложения ръст на минималните и максималните осигурителни доходи, който варира от 12 до 70 на сто, тъй като това драстично ще оскъпи разходите за труд. Разговорите в рамките на Тристранния съвет по тези спорни теми продължават.
Вашите коментари