Икономиката на България се подготвя за период на ускорена инфлация, устойчиво висок бюджетен дефицит и забавяне на общия икономически растеж. Това става ясно от оповестената официална Пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия. Според доклада на Брюксел, публичните разходи ще останат основният двигател, който поддържа стабилността на пазара на труда и нивата на брутния вътрешен продукт (БВП), но страната ще трябва да се справи с редица фискални предизвикателства.
Европейската комисия прогнозира, че през годината инфлацията у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще достигне 4,2%. Основното влияние за този скок идва от по-високите цени на енергията, продиктувани от усложнената международна обстановка, поскъпването на храните, както и от базовия ефект от намалението на болничните такси през април миналата година. За следващата икономическа година се очаква лек спад на инфлационния натиск, който ще бъде обусловен от стабилизиране на енергийните пазари и официалното отлагане на въвеждането на новата Схема за търговия с емисии в транспорта и отоплението.
Сериозен повод за безпокойство остава бюджетният дефицит, който се предвижда трайно да надхвърли границата от 4% и да достигне 4,1% за текущата година и 4,3% за следващата. Основните фактори за засилващия се фискален натиск са постоянно нарастващите разходи на държавата за социални плащания и повишението на заплатите в публичния сектор, с акцент върху отбраната и вътрешната сигурност. Сериозно перо в разходите се явяват и мащабните инвестиционни грантове, насочени към Българския енергиен холдинг. Вследствие на тези дефицити държавният дълг спрямо БВП ще продължи възходящия си тренд, изкачвайки се до 35,5% в дългосрочен план.
Прогнозата отчита и забавяне в темповете на икономическия растеж, като реалният БВП ще нарасне с 2,5% през настоящата година и с 2,2% през следващата. Анализаторите в Брюксел отдават тази тенденция главно на по-слабия ръст на частното потребление, което се свива заради забавеното увеличаване на възнагражденията и по-умерената динамика в заетостта. Докато общественото потребление ще продължи да крепи икономиката, частните инвестиции бележат отстъпление след силното им представяне през изминалата година, което беше стимулирано от масираното усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
На пазара на труда се забелязва рязко охлаждане при темпа на нарастване на доходите. Средният ръст на заплатите на служителите ще спадне драстично от 10,4% през изминалата година до 5,7% през настоящата и ще се свие до 4,3% за следващата икономическа година. Въпреки това безработицата в страната ще се задържи на ниски нива — под 4%. Пазарът на труда обаче ще остане силно затегнат и подложен на постоянен структурни натиск поради хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка в ключови за икономиката сектори като производството, строителството, образованието и здравеопазването.
Вашите коментари