Нападенията срещу търговски кораби в Черно море вече създават затруднения за износа на българско зърно. Част от плавателните съдове отказват да пристигнат за товарене в българските пристанища, а други отлагат курсовете си и изчакват развитието на обстановката. За това предупреди председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНТ. Секторът настоява за мерки, които да гарантират безопасността на морските превози.
Според Проданов последните атаки с дронове срещу цивилни кораби в Черно море вече оказват влияние върху решенията на корабособствениците. Част от тях предпочитат да изчакат в по-южни райони, вместо да продължат към българските пристанища.
Това поставя под въпрос нормалния ритъм на зърнения износ в момент, когато страната трябва да реализира значителни количества продукция на международните пазари.
По оценка на браншовата организация България има да изнесе около 5 млн. тона пшеница. Морският транспорт е основният канал за реализацията на тези количества, а пристанищата във Варна и Бургас имат ключово значение за земеделските производители и търговците.
Засега няма официално публикувани данни колко кораба са отменили или отложили посещенията си, какви товари е трябвало да превозват и какви финансови загуби са причинени от забавянията.
Само преди седмица държавата не виждаше проблем
На 9 октомври министърът на земеделието Пламен Абровски заяви, че няма отказани кораби за българските пристанища и че търговията със зърно протича нормално.
Тогава той посочи, че е разговарял с представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите и няма основания за извънредни мерки.
Междувременно обаче последваха нови нападения срещу търговски кораби в Черно море.
На 13 октомври два плавателни съда бяха атакувани в близост до българското крайбрежие. Инцидентите наложиха спасителни операции и допълнителни мерки за наблюдение и контрол на морското пространство.
Новите съобщения на зърнопроизводителите показват, че ситуацията може да се е променила съществено само за няколко дни.
Това не означава непременно противоречие между първоначалните уверения на министъра и сегашните предупреждения. Те се отнасят до различни моменти от бързо променяща се обстановка. Необходимо е обаче държавата да представи актуална оценка за действителното отражение върху износа.
Железопътният транспорт не може лесно да замени корабите
Според Илия Проданов възможностите българското зърно да бъде насочено към чуждестранни пристанища чрез сухопътен транспорт са ограничени.
Един от разглежданите варианти е превозването на продукция с железопътен транспорт до пристанища в Гърция.
Този маршрут обаче изисква достатъчен капацитет за товарни влакове, специализирани терминали, складови площи и допълнителна логистика. Според бранша България не разполага с достатъчно развита инфраструктура за пренасочването на целия необходим обем.
Проблемът не е единствено в разстоянието. Прехвърлянето на големи количества зърно от морски към железопътен транспорт би означавало допълнителни разходи за превоз, претоварване и съхранение.
Това може да намали конкурентоспособността на българската продукция на международните пазари.
По-скъп транспорт означава натиск върху производителите
Дори когато корабособствениците не отказват превози, повишеният риск в Черно море може да увеличи разходите за застраховане и наемане на плавателни съдове.
При международната търговия със зърно транспортните разходи са съществен елемент от крайната цена. Ако те нараснат, част от тежестта може да бъде прехвърлена върху производителите чрез по-ниски изкупни цени.
За земеделските стопанства това е допълнителен риск на фона на вече повишените разходи за горива, торове и препарати.
Забавянето на експорта може да доведе и до по-продължително задържане на продукцията в складовете, което ограничава свободните средства на стопанствата за финансиране на следващата производствена кампания.
Засега обаче няма достатъчно публични данни, за да бъде изчислено конкретното отражение на морската криза върху изкупните цени на българското зърно.
Кой ще гарантира работата на пристанищата?
След атаките от 6 и 13 октомври българското правителство потърси съдействие от Европейския съюз и НАТО за повишаване на сигурността на търговското корабоплаване.
Премиерът Румен Радев обяви, че България ще търси и координация с Румъния и Турция за общи мерки в Черно море.
За зърнопроизводителите обаче въпросът е не само какви дипломатически и военни действия ще бъдат предприети, а кога те ще доведат до възстановяване на доверието на корабособствениците.
Остава неясно дали държавата разполага с актуална информация за отказаните посещения на кораби, за увеличението на транспортните разходи и за потенциалните икономически загуби.
Не е обявен и конкретен план за използване на алтернативни транспортни маршрути, ако ограниченията в морските превози се задълбочат.
От морска сигурност до риск за земеделието
Зърнопроизводството е сред секторите на българската икономика с висока зависимост от международните пазари. Затова прекъсването или оскъпяването на основния транспортен маршрут може да има последици далеч отвъд пристанищата.
Особено засегнати биха били производителите в Североизточна България, за които Варна е традиционен изход към международната търговия.
Последните събития поставят въпроса дали страната има достатъчно надеждна транспортна инфраструктура и резервни възможности за износ при продължителна криза в Черно море.
Засега няма данни за блокиране на българските пристанища или за пълно спиране на зърнения износ. Предупрежденията на бранша обаче показват, че последствията от военните действия вече се оценяват не само като риск за корабоплаването, но и като потенциална заплаха за приходите на българските земеделски производители.
Колко сериозна е тази заплаха ще стане ясно, когато държавата и пристанищните оператори представят конкретни данни за отменените и отложените корабни посещения, количествата неизвезено зърно и допълнителните разходи за транспорт.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари