През далечната 1981 година едно парче нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа. Проглуши дори британските фенове и славещата се с шовинизма си британска критика не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и най-фамозните звезди на Острова. Интернационалният успех на изпълнителите на въпросната песен даде стимул и самочувствие на немската метъл сцена, отвори я към света на 80-те, точно както "Скорпиънс" десетилетие по-рано. Breaker е името на резачката, която принуди конкуренцията да се озърта като монахиня на садо-мазо парти, а краят на инструмента бе в здравите ръце на "Аксепт".
Няма как да запуша устата на съвестта ми – "Аксепт" бяха най-голямата, класическата немска хеви метъл формация в световния авангард на тежкия рок. Много специалисти твърдят, че с Fast As A Shark петимата, събрани в Солинген, изпревариха спийд метъла. Други определят Breaker, Balls To The Wall и Restless And Wild като най-значимите и силни хеви метъл тави, които континентална Европа успя въобще да даде на тази сцена.
Слава Богу, оттогава до днес сърцатите тевтонци предприемаха десант след десант и по нашите ширини във всевъзможни конфигурации, със или без ветерана, родом от Вупертал, хер Удо Диркшнайдер на фронта, или пък с неговия заместник Марк Торнило – бивш певец на бандата от Ню Йорк TT Quick, когото китаристът Волф Хофман и басистът Петер Балтес привикаха през 2009-а. По-важното е, че тази избухваща дружина си спечели армия от безотказно предани фенове от вече няколко поколения. А днес, 50 години по-късно, продължава да отваря нови страници в кариерата си и не дава каквито и да е знаци на умора. Швабите просто крачат напред като истински стоманени воини, за които възрастта няма никакво значение. На всеки техен концерт хеви метъломерът удря тавана, пада много пеене, шумно дрънчене на колани на якета рокерии. Родните хедбенгъри знаят, че за разлика от дългия списък относно храните и напитките, които немците изискват, то техният сетлист винаги е по-дълъг и хитов и - за сметка на това, смайващо неочаквано подреден и реаранжиран.
Този път класическата хеви метъл институция, наречена "Аксепт", пристига да лее желязо ексклузивно в България. Юбилейният концерт в София, наречен Half A Century Of Metal, ще се състои в зала 1 на НДК на 27 юли. Германската хеви метъл група с най-дългогодишна история и сред най-обичаните тежки банда у нас ще свири над 2 часа и се очаква да представи за родните почитатели едни от най-изчерпателните си сет листи.
Събитието предизвика интерес и от фенове извън България – мои приятели и познати, фенове от Румъния и Хърватска, пристигат за шоуто. Бандата идва в състав Марк Торнило – соловокали, Волф Хофман - китари, Уве Лулис – също китари, бивш чен на "Рибелиън" и "Грейв Дигър", заменил Херман Франк през 2014-та, и барабанистът Кристофър Уилис. Този път струнната секция е увeличена с китариста Филип Шаус, известен и от сътрудничеството си в соловите албуми на Джин Симънс и Ейс Фрели от "Кис". Значи, коравите воини ни точат тройна китарна атака.
Феновете на "Аксепт" не могат да им се наситят и ги очакват във всяка точка на света с нетърпение. Каталогът им с класически метъл химни е слушан, споделян и гледан онлайн над милиард пъти до момента, но аз не смятам да зачета в ефир сега този внуштелен списък с имена на знакови песни, които и тройна антология не би побрала. Те ще прозвучат и у нас, но митичната банда е заредила в оръдието на ентусиазма и снаряди от актуалния си албум Humanoid, за който - разбирачите твърдят, че е явление, едва ли не променило пейзажа на културната карта в света на метъла през последните пет години. Според мен, това е доста пресилено изхвърляне, но е факт, че дискът продължава предостойно най-доброто от по-новото в кариерата "Аксепт" с Марк Торило като певец. Конкретно, онази корава и далеч по-модерна матрица, с която наляха основите на проекта Blood Of The Nations през 2010 година и я продължиха прогресивно насетне. 17-ото студийно издание на бандата не е записано само за да допълни нейната дискография. Албумът е пропит с най-доброто, на което са способни музикантите, мачкащи с достатъчна сила заради по-свежата кръв в лицето на Уве и Кристофър, заели позициите на Херман и Щефан. А истеричните вокали на Торнило щедро отварят стъпка за всички инструменти в горния регистър. Уникални рифове, клaсически китарни сола на Волф Хофман и всепомитаща бленда. Humanoid е творба с концептуален характер. Тя разглежда влиянието на изкуствения интелект, дигитализацията и технологиите върху човечеството. Музикантите коментират как технологиите променят съвременния свят и търсят отговор на въпроса дали човечеството ще запази своята същност. Заглавната песен, която огласи появата на диска, е за дигиталната революция и опасността хората да загубят своята идентичност и контрол над собствените си творения в едно дистопично бъдеще и в компанията на киборги. Лирическият герой е хибрид – същество с бионични импланти и компютърни схеми, което е получовек, полумашина. То се обявява за неуязвимо, безчувствено и превъзхождащо хората. С този свой запис съставът заявява, че бъдещето е пред него и няма намерение да намалява темпото скоро, но и доказва за пореден път защо "Аксепт" е една от най-големите класически хеви метъл формации, стъпвали някога на сцената.
"Най-щастливи сме когато имаме живи участия, а колко вълнуващо е да направиш нов албум и да скочиш отново на сцена и да го изпълниш. Феновете знаят, че могат да разчитат на нас",споделя Волф Хофман, предвкусвайки класическия сюжет в България.
Метална сган, черни тениски със зверски щампи, бири и обществено неодобрение. София, България, но не през 80-те, а в 2026-а, все същото е - метълите, казват, са аутсайдери, но, ние, метълите, сме заедно и завинаги метъли. Така било е. Така е и ще бъде сега. Немските хеви класици са в града, пристигнали са и почитатели от съседни държави. На крака за което и да е парче... Дано гостите са готови отново освен овациите ни, да понесат и критичните погледи и забележки на дай-хард феновете си от 80-те насам, защото трудно се приема "Аксепт" без Удо. За някои то е като газирана вода без балончета… А дали? Е, добре, де, тевтонци, войната още не е свършила, или искате реванш?
Историята на състава започва през 1968 година, когато дребничкият вокален злодей в камуфлажна униформа Удо Диркшнайдер и Mихаел Вагенер сформират група с името Band X, впоследствие превърнала се в "Аксепт" и тя ни очаква да си я припомним буквално след часове. Да, те вече нямат вече нищо общо с онова аморфно в началото групе, без собствена физиономия, а по-скоро майсторски колаж от "Джудас Прийст", "Скорпиънс", "Дийп Пърпъл" и хард рока на седемдесетте, обаче със собствена физиономия. Марк Торнило и Волф Хофман си поделят вокалните партии поравно спрямо особеностите на гласовете си, като китаристът е с явен афинитет към мелодичните парчета и баладите.
Трите неща, с които "Аксепт" ще остане в историята на хеви метъла, са велики китарни рифове плюс семпъл, но и много качествен метъл рок, гласът и присъствието на сцената, както и парчета като Balls To The Wall и Protectors Оf Terror – това е мнение на Балтес, което споделя с мен над халба бира в Каварна преди н'ам си колко години. Помня обаче, че гордо носеше тишърт с надпис "Jesus Highway To Heaven" в стила на логото на AC/DC. Ситуацията към днешна дата е непроменена. "Скорпиънс", "Хелоуин" и "Аксепт" – това е "Светата троица" на немския хеви метъл, но "Аксепт" е може би най-легендарната германска група, успяла да създаде кохорти от почитатели и последователи. Електричеството става опасно силно, когато започват Metal Heart и Balls To The Wall. Щом чуе тази химни, всеки истински метъл се разтапя. Защото знае, че те са писани за него. А металното сърце ръжда не хваща. Цепя бас – и силно препоръчвам задаващия се екслузивен концерт Half A Century Of Metal на "Аксепт" в зала 1 на НДК довечера. Мацките, както винаги, са привилегировани – на тях не им трябва специална каска за топките.
Вашите коментари