Това не са просто любопитни факти от живота на една обсебена от секса жена, които Триер би ни оставил да изгледаме с антропологичен интерес.
Както се полага на изкусен манипулатор, целта му е да ни напъха в кожата на героите си без възможност за авариен изход. За да се почувстваме сами до края - като жадни нимфоманки, без значение от пол, възраст, религиозна принадлежност и сексуална ориентация. Да ни притегли към бездната на собствените ни малки мръсни тайни. Но и да получим опрощение за "долните" си желания, пак през терзанията на екранните грешници.
Животът на 50-годишната Джо, посветила повечето си време и енергия на сексуални приключения, е разказан от самата нея в ретроспекция пред стар, ерудиран и девствен евреин. Докато тя се тръшка, разяждана от вина, той рационално анализира действията й през законите на биологията и в цялата история за него няма нищо шокиращо.
Изненадващото откритие е, че "Нимфоманка" не е филм за секса и различните му измерения, а за свободата.
Абсолютната свобода да игнорираш обвързващите пранги на кариера, приятелство, любов и майчинство, на усещането за болка дори. За да се превърнеш в роб на желанието, да, но така или иначе, то е единственото, което те държи жив. Очарователно некоректен във всяко отношение филм, "Нимфоманка" всъщност не скандализира, дори не толкова анализира, а разбира.
С него Триер за пореден път се опитва да прозре до дъно човека, каквато всъщност е мисията на всяка религия и на всяко автентично изкуство. И само голям проницател от неговия ранг умее да овъргаля героите си в собствените им каши, без да накърни човешкото им величие. /blife.bg
Вашите коментари