Мерил Стрийп навършва 77 години – възраст, на която името ѝ отдавна е повече от част от историята на Холивуд. То е синоним на актьорско майсторство, дисциплина и способност за пълно преобразяване пред камерата.
Родена на 22 юни 1949 година като Мери Луиз Стрийп, тя се превръща в една от най-влиятелните актриси на своето поколение. Кариерата ѝ обхваща повече от пет десетилетия, десетки филми и роли, които показват почти невъзможен диапазон – от тежка драма и исторически образи до мюзикъл, комедия и политическа биография.
Сред филмите, които я издигат на върха, е „Крамър срещу Крамър“ от 1979 година. Ролята ѝ на жена, която се връща, за да се бори за родителските права над сина си, ѝ носи първия „Оскар“ – за поддържаща женска роля.
Само няколко години по-късно идва „Изборът на Софи“ – едно от най-силните изпълнения в кариерата ѝ. За да изгради образа на оцеляла от Аушвиц жена, Стрийп работи върху език, акцент и психологическа дълбочина, които превръщат ролята в еталон за актьорска отдаденост. За този филм тя получава първия си „Оскар“ за главна женска роля.
Стрийп доказва, че не се страхува и от самоирония. В „Смъртта ѝ прилича“ тя влиза в черна комедия за обсебването от младостта и външния вид, а партньорството ѝ с Голди Хоун превръща филма в култова сатира за суетата.
В „Мостовете на Медисън“ актрисата показва друга страна на таланта си – тиха, сдържана и болезнено човешка. Историята за кратка, но съдбовна любов остава една от най-запомнящите се романтични драми на 90-те години.
С „Часовете“ Мерил Стрийп става част от впечатляващ актьорски ансамбъл заедно с Никол Кидман и Джулиан Мур. Филмът преплита историите на три жени от различни епохи и още веднъж показва способността ѝ да бъде силна дори в роля, която не доминира шумно екрана.
През 2008 година „Мама Миа!“ я представя пред ново поколение зрители. Мюзикълът по песните на ABBA превръща Стрийп в лице на един от най-обичаните летни филми – лек, цветен и зареден с настроение.
Третият ѝ „Оскар“ идва с „Желязната лейди“, където актрисата се превъплъщава в Маргарет Тачър. Ролята е пример за пълна физическа и гласова трансформация, с която Стрийп отново доказва защо е смятана за една от най-прецизните актриси в света.
Любопитното е, че дори в такава кариера има роли, към които самата тя гледа с колебание. Сред тях е „Жената на френския лейтенант“, въпреки че филмът ѝ носи престижни отличия и номинация за „Оскар“. Стрийп по-късно признава, че не е била напълно убедена в собственото си изпълнение.
Подобни резерви е имала и към „Дяволът носи Прада“ – не защото ролята на Миранда Пристли не е успешна, а защото методът ѝ на работа по образа я е изолирал емоционално по време на снимките. Въпреки това героинята се превръща в една от най-разпознаваемите в съвременната попкултура.
Днес Мерил Стрийп остава актриса, която трудно може да бъде поставена в рамка. Тя има 21 номинации за „Оскар“ и три победи – рекорд, който я поставя сред най-отличаваните актьори в историята на киното.
Но отвъд наградите истинската ѝ сила е в способността всяка роля да изглежда не като поредното изпълнение, а като напълно завършен човешки живот.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари