С политиката си на отворени за имигрантите врати Гърция е на път да превърне Македония и Сърбия в огромен бежански лагер, в миграционното блато на Европа, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Южна Сърбия Божидар Стоилов.
Бежанската вълна, извираща и отприщена от Гърция и пъплеща към сърцето на Европа не спира да тече. Адът от македонския град Гевгелия се премести в сръбското градче Прешево. Входната врата на Сърбия откъм Македония е осеяна с всевъзможни боклуци, хиляди бежанци всекидневно влизат в Сърбия пеш откъм граничното селце Табановце. Първият филтриращ лагер е на метри от граничната линия. В него влизащите от Македония бежанци се преглеждат, проверяват им се документите, ако имат такива, след което поемат пеш по един път през нивата към селцето Миратовац. То е на километър от границата с Македония. Още преди селото вървящите пеш бежанци очакват десетки лични автомобили и таксита. Жителите на Прешево, както и такива от вътрешността на Сърбия им предлагат срещу заплащане да ги закарат до главния камп /лагер, бел.ред./, намиращ с в близост до жп-гарата в граничния град. „Такси май френд”, подканя албанец преминаващите покрай него бежанци.
Повечето отказват, но има такива които се качват в такситата, други се тъпчат се в голфове, въпреки че в центъра на селото ги очакват и автобуси. Разстоянието от Миратовац до Прешево е около 5 километра.
Пристигащите откъм Македония слизат от автобусите в село Табановце, откъдето поемат пеш, успоредно на аутобана, свързващ Скопие с Белград, директно към граничната линия. Преминавайки попадат в първия камп, в който има и служители на UNHCR-хуманитарната агенция за бежанците към ООН.
Пъплещите към Миратовац и Прешево бежанци не са като тези, влизащи добре облечени, бръснати и лъскави, от Гърция в Македония. Висенето с дни на гарата в македонската Гевгелия и пътят до сръбската граница ги е поомачкало. Макар и небръснати, те продължават да са приветливи и да поздравяват с радост, потвърждавайки подозренията, че някои ги е излъгал, че Европа ги очаква с разтворени обятия. С влизането във всяка следваща страна тази увереност ще се разсейва като есенна мъгла все и все повече.
На метри от първите къщи на Миратовац, група от 30-на бежанци, сред тях деца и пеленачета, са седнали на земята, за да се нахранят. Правят го на метри от огромна купчина тор, изрината от някой обор на местните хора.
Там където са минали, пътят им остава маркиран от хиляди изхвърлени бутилки от минерална вода, опаковки, хартии, какво ли не.
Превозени до Прешево, те влизат в главния камп, наречен „Прихватен центар-Прешево”, където се надяват да получат заветния „папир” или документ, позволяващ им да потеглят към Белград и унгарската граница.
Самият лагер се охранява от армията и полицията, документите на излизащите се проверяват от служителите на реда, които са с ръкавици и маски на лицата. Напускащите лагера се пресрещат от нова порция превозвачи. Те им предлагат транспорт до Белград и унгарската граница. Бежанците, които могат или по-точно искат да си платят, се качват в микробуси, макар срещу кампа да има паркирани десетки автобуси. Те просто трябва да се напълнят, за да потеглят.
Но болшинството от напусналите със заветния документ лагера, не бързат да потеглят с автобусите. Отиват към джамията, която е насред полето. Молят ли се в нея, мотаят ли се, очаквайки незнайно какво. Тръгват към жп-прелеза на входа на Прешево, след което се връщат. Явно всичко е въпрос на организация, очаквайки „своя човек”.
На изхода на Прешево в посока аутобана за Белград полиция проверява отново отпътуващите с автобусите.
Десетки гранични полицаи, подобно на фуния са се наредили от граничната линия до Прешево, за да канализират хаотичното движение на мигрантите. За да ги вкарат в лагера. Всички казват, че са сирийци, сред тях има и такива с източноазиатски черти.
Пред самият „Прихватен центар” има опънати върху камарите смет 2-3 палатки, явно те изчакват изостаналите някъде в Македония свои близки. Майки с деца са се скрили на сянка край главната улица, водеща към центъра на Прешево. Градчето е населено предимно с албанци, но дори и на тях бежанците им идват в повече, въпреки, че по край тях заработват по някой долар или евро.
На жп-гарата също има група бежанци, очакващи да се качат на влака, за да продължат към Унгария.
Но Унгария скоростно променя законодателството си, за да връща като външна граница на ЕС влизащите откъм Сърбия бежанци. Когато това стане, влизащите откъм Гърция, ще останат като в капан в Македония и Сърбия. За да се превърнат в огромен бежански лагер, блатото на Европа.
А целят проблем идва от Гърция. Като страна, член на ЕС, тя трябва да пази както своята граница, така и тази на Европа. Нищо подобно, Гърция организирано прехвърля влизащите откъм Турция бежанци от Сирия, Афганистан и Ирак директно в страни, които не са членки на ЕС. Като Македония и Сърбия. Без документи, без да ги регистрира и осигури убежище.
И всичко това пред безучастния поглед на Еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос.
Гърция отвори кутията на Пандора, от нея вместо болести, както е в митологията им, излетя безконечен поток от имигранти, които ще променят до неузнаваемост както настоящето, така и бъдещето на Европа. /БГНЕС
Вашите коментари