Фарсът, който се разигра на 27 октомври 2014 г. е уникален не само за българския преход, но и за начина, по който функционира парламентаризмът изобщо.
Проведени са парламентарни избори за 43 –то обикновено Народно събрание с мандат от 4 години, спечелени от ГЕРБ, като в парламента влизат 8 партии и коалиции. Президентът връчва мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група, ако те не успеят – на втората по големина, след това – на трета по избор и точка. Отива се на нови избори. А ако се състави правителство, то е с мандат за 4 години и нито ден по-малко, ако междувременно не му се гласува вот на недоверие. Тогава процедурата се повтаря и се прави опит за съставяне на ново правителство до края на четиригодишния парламентарен мандат. Ако опитът не сполучи, парламентът се разпуска и се отива на предсрочни избори.
Всичко това е добре известно. Позволявам си да го разкажа отново, защото опитът на Борисов, при откриването на 43 НС да очертае и предложи за договорка 3 възможни времеви варианта за съставяне на правителство, първият – кабинет до местните избори след половин година; вторият - до президентските избори след две години и третият – с цял мандат, е не само политически недопустим, той е противоконституционен. На всичкото отгоре, ни в клин, ни в ръкав, председателят на ГЕРБ разшири параметрите на сделката, като заяви още, че е готов да се откаже от премиерския пост, както и при договорка за пълен мандат и от този на президент. "Аз съм готов да поема отговорност и да изпълня и трите варианта. Затова ще поканя всички лидери на партии да вземем общо решение кой вариант да изберем", заяви Борисов.
С една дума, за няколко минути ГЕРБ преформатира цялата координатна система на българския парламентаризъм. Той не само превърна парламентарната зала в казино за политически залози, но и замени класическото демократично парламентарно противостоене "ляво-център-дясно" с ново – лепкав популизъм срещу реална политика, където вече няма идеология и където лявото и дясното се оказват от една и съща страна на барикадата. Каква евроатлантическа ориентация, какви пет лева? Няма ли съветници този човек? И на края като капак дойде заключителният акорд на Генерала, който прати "всички ни в музиката": "Има много тънки сметки, игрички и планове, но ГЕРБ не участва в тях"! Да бъдем други, вече късно е..., както се пееше в една песен. /БГНЕС
Аспарух Панов е български политик. Депутат е в ХХХVІ народно събрание и ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 г. до 2013 г. работи в германската политическа фондация "Фридрих Науман". От февруари 2014 г. е председател на клуб "Либерално общество". Автор е на 3 книги и голям брой публицистични материали.
Вашите коментари