Преговорите за СЕТА показаха, че и отвън, и отвътре конструкцията на ЕС отново изглежда сбъркана
Покрай драмата около СЕТА и най-убедените европейци сигурно ще се запитат: за какво ни е този ЕС, който не може да постигне единодушие дори по въпроси от основните му компетенции? На този въпрос отговаря Бернд Ригерт в коментар за “Дойче веле”.
Да сочим с пръст непокорната Валония и да припишем вината за драмата около СЕТА единствено на тесногръдите противници на световната търговия, не е достатъчно, за да разберем за какво става дума. Виновни за драмата около споразумението с Канада са и Европейската комисия, и федералната държава Белгия, а дори и самата Канада.
Защото още преди една година валонците, които се чувстват пренебрегнати от международните концерни, изразиха пред белгийската държава и ЕК, която води преговорите с Канада, своите желания и съмнения за споразумението. През април в специална резолюция валонският парламент гласува срещу СЕТА. Най-късно тогава белгийският премиер и комисията трябваше да се събудят, за да се изправят навреме срещу съпротивата на валонците. Те обаче не предприеха почти никакви мерки. А датата за срещата на върха ЕС - Канада бе отдавна известна.
И България има специални желания
Едва няколко дни преди 27 октомври, за когато беше предвидено подписването на търговското споразумение, страните, участващи в преговорите, изразиха учудване от твърдоглавието на валонците. Белгийският регион обаче не бе единственият, който изрази особени желания: България и Румъния например обвързаха СЕТА с отпадането на визите за Канада за своите граждани; германците прокараха в последния момент включването на три декларации, които позволяват на тях, а и на всички останали страни, подписали СЕТА, да напуснат споразумението, ако някой германски съд открие впоследствие нещо нередно. Освен това германските социалдемократи превърнаха СЕТА, ТТИП и глобалния стокообмен в своя предизборна тема и така окуражиха приятелското социалистическо правителство на Валония също да пробва късмета си. А баварският правителствен шеф Хорст Зеехофер от ХСС изтъкна, че било правилно в преговорите за СЕТА да се включат колкото се може повече парламенти.
Внимание трябва да се обърне и на специфичното държавно устройство на Белгия, която предоставя особени права на петте регионални белгийски парламента при сключването на международни споразумения.
Така че поведението на Валония не би трябвало да бъде изненада за белгийския премиер, нито за Европейската комисия. Впрочем и немскоговорещата част на Белгия, чието население наброява 70 000, все още не е дала благословията си за споразумението. Министър-председателят Оливер Пааш се крие зад решението на Валония.
Канада също допусна грешки: по време на преговорите канадците се осланяха твърде много на ЕК и подцениха интересите на отделните държави членки.
Драмата около СЕТА показва, че ЕС е на предела на възможностите си. Единодушието, което трябва да бъде постигнато между 28 страни, превръща общността в съюз, който лесно може да бъде изнудван. Точно затова и при бъдещите преговори със САЩ за ТТИП или с Япония ЕС ще има нужда от нова, по-добра стратегия. На позициите на отделните държави членки и дори на тези на отделните региони трябва да се обръща внимание отрано.
Ето че отвън и отвътре конструкцията на ЕС отново изглежда сбъркана. Дори и убедените европейци с право ще се запитат за какво ни е този ЕС, който не може да постигне единодушие дори и по въпроси от основните му компетенции като търговията и вътрешния пазар?
Вярно, драмата около СЕТА е неприятна, но това не е краят на света или краят на всички договори за свободна търговия. Да не забравяме, че и двете страни свързват с това споразумение важни икономически интереси. И все пак: все
още сме във фазата на подписване
Истинското предизвикателство тепърва предстои: ратифицирането на СЕТА от Европейския парламент, отделните национални, а и някои регионални парламенти. И тогава и Саарланд или Саксония също ще има думата. Защото в Германия в ратифицирането участват и отделните федерални провинции.
Ако обърнем поглед назад, ще видим, че валонците сега просто казват на висок глас онова, което много от хората в ЕС си мислят тайничко: последиците от глобалната търговия и световната стопанска дейност предизвикват неприятно чувство. На мода са капсулирането и ренационализацията.
Вотът на британците за Брекзит е израз именно на това мрачно настроение. И в Германия популистите отляво и дясно надигат гласове срещу свободната търговия и ЕС. Холандският референдум за споразумението между ЕС и Украйна, успехът на националистите на президентските избори в Австрия и унгарското НЕ на бежанците са останалите симптоми на дълбоката криза на доверие в общността.
Вашите коментари