Има такива дни като вчерашния, в които митовете от българския политически живот биват безпощадно разсъблечени. И, както често се получава, това стана чрез новини на хиляди километри от България.
Дали е случайност - можем само да гадаем, но в рамките на часове, информационните агенции пуснаха две информации, между които само на пръв поглед няма връзка. Само че има!
Едната е коментарът на Дариуш Калан, написан за американското списание "Форин афеърс", а другата новината е за преизбирането на Сергей Станишев за лидер на ПЕС.
Коментарът на "Форин афеърс" е рядко недипломатичен. Бойко Борисов е описан като “лидер на центристката и популистка консервативна партия“, който се опитва да седи на два стола между Западът и Русия. Освен всичко друго фактът, че още в заглавието той е наречен “непредвидим играч” означава, че западните съюзници на България му нямат доверие. Дали изобщо някога е имало такова към Борисов и ГЕРБ е отделен въпрос. Във Вашингтон и Брюксел най-добре си знаят каквото знаят. И с какво се примиряват в името на прагматизма.
Преизбирането на Сергей Станишев за лидер на ПЕС пък е сериозен удар по един друг от митовете за домашна консумация - този за единствения адрес на политическите победи. Всъщност, изборът на Станишев е най-големият лидерски успех в цялата история на новата българска политика. Нито изборът на Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО, нито стандартните назначения на българските еврокомисари могат да се сравнят с повторното избиране на Сергей Станишев на върха в ПЕС, още повече , че българската десница така и не успя да излъчи лидер с европейско влияние.
Така се оказа, че в рамките на един-единствен ден, традиционно считания за “големия победител” на българската политика го е закъсал и откъм мимикрия и откъм доверие, а считания за победен, всъщност е победител (без кавички).
Разбира се, изводите от новините на вчерашния ден не могат да се абсолютизират като сигурна прогноза за утрешния. Но общите закономерности могат да се видят и без да е необходим оракул. Звучи парадоксално, но БСП така и не успя да приеме собствената си европеизация, въпреки, че най-големите успехи на тази партия са именно в Брюксел. Постепенно, елитът на БСП се вписа в Европейското настояще на България, но подсъзнанието на електоратът на партията остана в …Москва. И въпреки десетилетните традиции на партийна дисциплина в БСП на финала стана ясно, че вътре в партията “управляващите не могат, а управляваните не искат да живеят по старому”. Така, отворилата се вътрешнопартийна пропаст между леви лидери и леви гласоподаватели, проправи път за изборните победи на псевдодесни популисти тип “Бойко Борисов”. Така се случи, че когато Борисов създаваше партията си, той нямаше конкуренция и в дясно защото от СДС вече нищо не беше останало и сините лидери бяха прекалено заети със собственото си оцеляване. И понеже в политиката, подобно на природата, е трудно да съществува вакуум, през годините , “възходът” на ГЕРБ започва да изглежда закономерен.
Но не е задължителен!
Ако от една страна БСП успее да се излекува от собствената си политическа шизофрения, а от друга РБ се съхрани като алтернатива, можем да станем свидетели на нормализация и в ляво, и вдясно. Факт е, че в Брюксел, Вашингтон и Москва никога не са се заблуждавали, относно популистката същност на отклоненията в българската политика.
В крайна сметка, предполага се, че все някога ще схванем, че на местна почва практикуваното в момента Тодор-Живково “снишаване” не осигурява шапка-невидимка за никого! Понякога даже, след “снишаването”, по необходимост идва проглеждане!
Антон Луков
Вашите коментари