Начело на българското правителство стои Бойко Борисов, лидер на центристката и популистка консервативна партия ГЕРБ, който е изключително непредвидим играч. По време на първия си мандат от 2009 до 2013 г. той опитваше да балансира между Запада и Русия, така че да не отблъсне нито едната страна. Този път той изглежда действа по същия начин.
Това се казва в коментара Дариуш Калан, написан за американското списание "Форин афеърс".
Агенция БГНЕС публикува неговия пълен текст:
От известно време насам българският президент Росен Плевнелиев казва това, което много лидери в Централна Европа и Балканите не смеят и да помислят. В речта си на церемонията за края на Втората световна война в Гданск на 7 май той нарече Владимир Путин империалист от деветнадесети век, който създава свои собствени сфери на влияние в Европа. Само няколко месеца по-рано Плевнелиев заяви пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг": "Ние всички искаме да виждаме като партньор страната, създала Чайковски, Толстой и Достоевски. Въпреки това фактите показват, че днес имаме работа с различна Русия – националистическа, агресивна държава, управлявана от президент, който смята Европа за опонент, а не за партньор". След това той продължи с критиката си, като обвини Москва в опит да раздели Европейския съюз и да дестабилизира Балканите.
Антируската позиция на Плевнелиев е изненадваща проява в тона на държава, която от дълго време се смята за "троянския кон" на Русия в ЕС. В действителност, въпреки че много от бившите социалистически държави, сред които Полша и балтийските страни, смятат Русия за исторически окупатор и сериозно предизвикателство пред сигурността, България от дълги години смята Москва, с която дели обща история и близки езици, за добър приятел. На върха на съветската мощ България бе един от най-отстъпчивите съюзници на Съветския съюз до такава степен, че генералният секретар на БКП Тодор Живков предлага България да стане 16-та република.
След падането на Съветския съюз само едно българско правителство – дясноцентристката администрация, управлявала в края на 90-те години – пое риска да разхлаби връзките си с Москва. Мнозинството кабинети оттогава насам се сближават с Русия. А българите одобряваха това – според проучване на фондация "Комунитас" от 2012 г., 78% от българите гледат на Русия с одобрение. Това бе най-високият резултат сред страните от ЕС и НАТО. Допитване от 2014 г. показа, че 22% изразяват желание да се присъединят към водения от Русия Евразийски съюз.
София има силен икономически стимул да угажда на Москва. Тя закупува близо 100% от газа си от руската "Газпром". Единствената ядрена централа на България в Козлодуй работи с руско гориво, а единствената й петролна рафинерия е контролирана изцяло от руската "Лукойл". Тя е и най-голямото индустриално предприятие в България, така че има и значителен принос в заетостта и БВП на страната. Още нещо – България е предпочитаното място за почивка на руската средна класа, която дава близо 10% от туристическите приходи на страната.
Твърдите изказвания на Плевнелиев срещу Русия и агресията й в Крим изглеждат като политическо самоубийство. Въпреки това, от самото начало, той я нарече "една от най-сериозните заплахи за мира и сигурността в Европа от Втората световна война насам".
Въпреки острата реторика на Плевнелиев обаче, действията на София спрямо Украйна са меки, дори неутрални. В пика на протестите на Майдана в Киев българските политици следваха политика на "нищоправене", пасивно наблюдение на събитията и само спорадично споменаваха тревогата си за българското малцинство, живеещо в югозападния регион на Одеса. Обяснението за това лежи в слабите исторически, културни и социални връзки между България и Украйна. Въпреки че двете държави делят достъпа си до Черно море, те винаги са били по-скоро дистанцирани една от друга.
Друг фактор е и слабата позиция на София в ЕС. Осем години след присъединяването си, България изостава зад другите новодошли като Унгария, Словакия и Румъния и се смята за несигурен елемент с позициите си на дъното на ЕС в класациите за корупция на "Трансперънси интернешънъл" и индексите за свободата на медиите. Не е изненадващо, че София се включи в общия и умерен тон на ЕС спрямо Украйна, за да не се изолира още повече.
С други думи, твърдият тон на София към Русия няма много общо с тревогата й за стабилността в Украйна. По-агресивната стратегия на България спрямо Москва по-скоро се дължи на комбинация от атаките на Москва спрямо България и окуражителните жестове от страна на Запада. В последните няколко години София страда от икономическата си и енергийна зависимост от Русия. Миналата година Москва обяви, че се отказва от изграждането на газовия тръбопровод "Южен поток" до България през Черно море и хвърли вината върху мълчаливото съгласие на София с европейската опозиция по споразумението. Премиерът Бойко Борисов незабавно се срещна с Ангела Меркел и еврокомисаря за енергийния съюз, за да поиска подкрепата им в енергийните сделки. През януари американският държавен секретар Джон Кери посети София, за да посъветва кабинета да потърси алтернативни източници на газ. Два месеца по-късно парламентът ратифицира споразумението за поддръжка на Комуникационно-информационна система Deployable Communications Module, система, целяща да снабдява НАТО с информация за операции. Това бе третият подобен модул в България, като това показа засилващата се връзка на страната с Алианса.
Плевнелиев не е сам в България в дистанцирането си от Москва. Много хора в сегашния кабинет стоят зад него. Министърът на отбраната Николай Ненчев заплаши да увеличи бюджета за отбрана в отговор на руската агресия в Украйна, а след това отказа да удължи договора за руските самолети МиГ-29. Министърът на външните работи Даниел Митов е изгряваща политическа звезда и войнствено настроен към Москва до такава степен, че руският външен министър Сергей Лавров публично нарече политиката му ревизионистка и го обвини в опит за разделяне на Македония.
Въпреки това правителството се оглавява от Бойко Борисов, лидер на центристката и популистка консервативна партия ГЕРБ, който е изключително непредвидим играч. По време на първия си мандат от 2009 до 2013 г. той опитваше да балансира между Запада и Русия, така че да не отблъсне нито едната страна. Този път той изглежда действа по същия начин.
От една страна Борисов призова Запада да действа по-решително срещу руската агресия в Украйна, от друга той смекчи поведението на външния министър Даниел Митов и на отбраната Николай Ненчев, тъй като те засегнаха стабилността на кабинета: а коалиционният партньор на ГЕРБ е малката лява партия АБВ, която се смята за проруска.
С развитието на кризата в Украйна обаче Борисов вероятно ще заеме по-"ястребова" позиция. Все пак той има горчиви спомени от Русия. През 2013 г. воденият от него кабинет бе принуден да подаде оставка след масови демонстрации срещу високите цени на електричеството и топлоенергията. Те започнаха в югозападния град Благоевград и се разпространиха в повече от 30 града из страната. Протестите бяха предимно антиправителствени, в отговор на подозренията за корупция, авторитарността и икономическата стагнация. Но елитът на ГЕРБ и привържениците му хвърлиха вината върху Русия. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков каза: "Газпром" свали правителството като вдигна цените на енергията в противоречие на подписаните споразумения". Вярна или не, тази теория, че Русия се е намесила в цените на енергията, за да свали кабинета на Борисов, който не работи в неин интерес, се превърна в легенда.
Това, което София явно най-накрая разбра, е, че зависимостта от Русия не е надежден модел за развитие, а руската агресия в Украйна е пряка заплаха за сигурността. Тази идея явно се споделя не само от управляващия консервативен елит, но и от българите. Скорошно проучване на
"Алфа рисърч" разкри, че над 70% от тях подкрепят Брюксел за сметка на Москва. Ако България действително е троянският кон на Русия в ЕС, тя не играе ролята си добре.
Вашите коментари