Разхождайки се из Варна, видях билборд с посланието, че на Варна й трябва капитан. Подтекста е ясен – до сега е нямало такъв. А дали въобще можем да говорим за кораб?
Защото повече от две десетилетия, Варна е без капитан. И не само мъжете знаят защо. За управлението на предишния социалистически кмет на ГЕРБ - Кирил Йорданов, съм писал достатъчно, но си заслужава да се припомнят последните му действия, доразвити без грам творчество и от настоящия постсоциалистически кмет на ГЕРБ - Иван Портних.
На пръв поглед, подписаните от Йорданов рамкови договори (така ги нарича самият Иван Портних) за поддръжка на инфраструктурата, които важат до 2016 г., сякаш оневиняват сегашната власт. Щеше да е така, ако вторият кмет на ГЕРБ не беше Председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет във варненския общински съвет по времето на първия. Че беше и лидер на мнозинството в съвета. Защо в онези времена съветникът Портних не е упражнявал контролните си функции, вменени му по закон, спрямо кметът Йорданов, има две обяснения. Едното е стандартно - общата им партийна обвързаност. Другото обяснение обаче е по-интересно. В продължение на всички години, в които Варна беше управлявана от Кирил Йорданов, разходите за поддръжка на инфраструктурата на града бяха скромни. Въртяха се суми от рода на 20 до 30 милиона лева годишно, които, общо взето, стигаха за изкърпване на дупките по пътищата. Другият вариант за финансиране бяха заемите, теглени от общината и те, сами по себе си, са доста спорни. Дебатите по всеки заем са достатъчно красноречиви – когато другите теглят заем - това е лошо, когато Бойко Борисов и кметовете на ГЕРБ теглят заем, е добро. На финала обаче не Бойко Борисов плаща заемите, а другите! На всичкото отгоре, предишния общински шеф на Дирекция "Европейски и национални оперативни програми" - Петър Радушев, беше някак си “пристрастен” към т.нар. “меки проекти”. Тоест, Община Варна печелеше предимно проекти за обучение и почти нищо реално не отиваше в строителство на каквото и да е. Изключението “Проект за интегриран градски транспорт” е плод на усилията на колектив от софийски експерти, но дали няма да бъде оплескано във Варна, тепърва ще има да наблюдаваме.
Факт е, че големите варненски фирми, занимаващи се със строителство, просто знаеха предварително относително скромните параметри на общинския бюджет за инфраструктура, който беше почти еднакъв
година след година. И за да се развиват, нямаха друг изход, освен да работят в много по-големите мащаби на цялата страна. Сега обаче, с наближаването на местните избори, второто правителство на Бойко Борисов панически започна да налива пари във Варна. И се оказва, че огромна част от капацитета на фирмите е зает да строи по пътищата на родината, далече от границите на Община Варна. Така свикнали на местна почва от години да кърпят инфраструктура за максимум няколко десетки милиона лева, те изведнъж осъмнаха в родната им Варна с поръчки в пъти по-големи. И не им достигат нито квалифицирани хора, нито техника.
И тук кръгът се затваря! Защо екипът Кирил Йорданов-Иван Портних от времето, когато първият беше кмет, а вторият - Председател на комисията по финанси и бюджет към варненския ОбС, не са предвидили алтернативни варианти, остава загадка. Поне да не бяха обвързвали града с въпросните “рамкови договори”.
Както винаги обаче, извън обективните въпроси и отговори за договорите, има и субективна част. Можем само да предполагаме защо контролът върху работата на една фирма-изпълнител е безкомпромисен извън Варна, а контролът върху качеството на работа на същата фирма е занижен в морската столица. Тук вече Кирил Йорданов е по-скоро невинен и за липсата на контрол, отговорност носи наследника му на кметският стол. Предполагаемото обяснение са местните избори. Ако се строи качествено - няма да се спазят сроковете за предизборно рязане на лентички. А след изборите – след тях потоп!
Отделно от това, много се говори и за друг субективен момент. Че общинската администрация, меко казано, не бърза да изпълнява приоритетите на кмета Иван Портних. Преписки се влачат с месеци и нищо не става от първи път. Посочват се различни причини, като не се изключва и версията саботаж. И тук сходството между стила и методите на първия и втория кмет на ГЕРБ е сериозно. Част от истината е, че донякъде тази администрация е наследство, но другата част от истината е, че Портних смени повечето от обитателите на луксозни кабинети в Община Варна. И, с редки изключения, новите назначения са фаворити на хора, които му помогнаха на изборите. Преди години, по същия начин постъпи и Кирил Йорданов. Но още в края на неговия първи мандат и началото на втория стана така, че фаворитите на другите потопиха в море от интриги …неговите хора.
На финала, Йорданов беше самодържец с армия, в която не остана нито един от войниците и офицерите, с които превзе Община Варна.
Така, ако се върнем към изначалният въпрос има ли капитан на кораба, ще видим нещо странно. През последните 20 години Варна никога не е имала (и сега НЯМА) капитан, защото има … вожд. И не е била управлявана като кораб, който пори вълните към нови хоризонти, а като частен остров, прикован към дъното на морето. На острова се разхожда шайка наемници, крепящи вожда, а всеки наемник е оградил свое имение като Робинзон. Не липсват и безброй Петкановци, извънредно заети със страховете си да не ги изядат канибалите от съседния остров. Смешното в случая е, че не се знае дали тези канибали въобще съществуват. Може да са ги измислили наемниците на Вожда, а може и през всичкото това време островът на канибалите да се е превърнал в кораб и да е… отплавал. Все пак, говорим не за година или две, а за цели две десетилетия.
Така че, когато говорим за капитан, може би е редно да чуем алтернативите и да помислим как и остров Варна може да се превърне в кораб, плаващ към нови хоризонти.
Все някога и това трябва да стане!
Антон Луков
Вашите коментари