Остават малко повече от 7 седмици до президентските избори, но Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ още не е обявила своя кандидат за поста.
Премиерът Реджеп Тайип Ердоган каза на 17 юни, че имат време до 3 юли да направят тази стъпка. Странното на тази позиция е, че всички знаят кой ще е кандидатът на ПСР.
Тогава защо Ердоган не желае да излезе отпред и да каже, че той ще се кандидатира? Това едва ли може да бъде обяснено с неговия страх от загуба. Кандидатът на опозицията Екмеледдин Ихсаноглу е добър избор. Като президент Ихсаноглу ще бъде добре за Турция, ще придаде на страната своите цивилизовани маниери, точно обратното на разделящите и грапави пътища на Ердоган.
Малко хора очакват той да победи Ердоган, който – според почти всички анализатори – ще е победител, независимо дали това ще стане от първия път или на балотаж. Значи би трябвало да има други причини, поради които той още не е обявил кандидатурата си. Най-често срещаното обяснение е, че той се безпокои от дебилизиращата вътрешна борба за власт, която ще забушува в ПСР след неговото оттегляне.
Президентът Абдула Гюл заяви, че няма интерес към поста на шеф на партията или да стане министър-председател. Гюл не се кандидатира за преизбиране за да не пречи на пътя на Ердоган. Вътре в ПСР има сериозни гласове, призоваващи Гюл да промени позицията си. И той може и да го направи в името на партията, на която е съосновател.
Това обаче едва ли ще донесе максимално удоволствие на Ердоган, който ясно е показал, че иска пълна власт като президент. Дори Гюл да е в състояние да запази партията от разпадане, е малко вероятно той да стане премиер-лакей, какъвто иска да има Ердоган.
Е, ако не Гюл, кой тогава? И именно в това се корени дилемата на Ердоган. Защото ако няма налице име, което да може да запази ПСР единна, има опасност партията да се прояви слабо преди парламентарните избори през 2015 г.
А точно това Ердоган не го иска в никакъв случай, тъй като на него му трябва добро представяне на ПСР на тези избори, за да промени след това конституцията и да превърне Турция в президентска държава по закон. И за него би трябвало да е истински кошмар представата, че ПСР би могла да се представи зле , а не по-добре, на следващите парламентарни избори. Защото ако ПСР е със слаби позиции в парламента, дори и чисто математически да спечели изборите, а опозицията е по-силна, макар и с малка разлика, това няма да е добре за Ердоган. Той ще попадне в клопката на президентството, без да има възможност да промени конституцията, от което се нуждае, за да управлява така, както иска.
Някои хора твърдят, че Ердоган ще остане де факто лидер на ПСР дори и да стане президент, така че няма да има значение кой ще е министър-председател. И държавният глава ще успее да запази партията единна. Но легитимността на подобно положение ще бъде поставена под въпрос не само от опозицията, но дори от някои членове на ПСР.
Това са само някои от съмненията, които би трябвало да носят безсънни нощи на Ердоган. Това може би дава и обяснението защо той все още не е огласил официално кандидатурата си. Но най-голямата му дилема е, че той повече няма възможност за избор и трябва да обяви кандидатурата си.
Той не може да остане министър-председател докато не промени срока да управлява партията три мандата, което поставя ограничения на броя пъти, в които един човек може са води партия на общи избори. Наскоро ПСР отмени това свое вътрешно правило и ще загуби идентичността си, ако това е от полза за Ердоган.
Има възможност да няма друг избор, освен точно така да стане в крайна сметка, но въз основа на нещата от сега, това е малко вероятно. Пред Ердоган има в момента само един избор и той е да участва в надпреварата за президентския пост. Неговата надежда е да спечели още на първия тур на 10 август, за да може да осъществи мечтата си да има изпълнителна власт в качеството си на "народен президент". След това той се надява ПСР да остане действаща и в добро състояние, за да може да му осигури необходимата подкрепа, за да изпълни политическата си мисия. И докато президентството изглежда сигурно за Ердоган, същото не може да се каже за останалата част от това уравнение. /БГНЕС
-----------
Коментарът на Семих Идиз е публикуван в турския в. "Хюриет".
Вашите коментари