В САЩ 80% от хората заявяват, че са християни. Много от тези хора обаче, смятат себе си за преследвано малцинство. Какво е това - обикновена параноя? Но пък при параноиците винаги има и реален враг.
Според едно допитване, проведено през 2005 година от Антидифамационната лига (бел.ред. буквалният превод е "Антиклеветническа лига", обществено-политическа организация, противопоставяща се на антисеметизма и всички форми на нетърпимост срещу евреите), 64% от американците смятат, че срещу религията в САЩ се води скрита война. Сред редовно посещаващите църква християни 75% споделят това мнение. В аналитична бележка, подготвена за фондация "Наследство" (Heritage Foundation) през 2012 година от юриста Джей Алън Секулов (Jay Alan Sekulow), се казва:
"Из цяла Америка религиозните организации и частни лица се сблъскват с ограничаване на свободата по отношение на вероизповядванията и свободата на словото. Това ожесточение се проявява в цяла поредица контексти. От работодатели и работещи в здравната сфера се изисква, в разрез с техните религиозни убеждения, да извършват или да заплащат за извършването на аборти. Проблеми имат и уличните проповедници и учениците в училищата, ако не споделят религиозните възгледи на околните. Подобно пренебрежително отношение към вероизповядванията е отстъпление от американската традиция на уважение към религиозните възгледи и практики, предшестващи ратификацията на конституцията".
Според закона Obamacare, религиозните работодатели ще се налага да плащат за застраховане, покриващо медицинските средства и процедури, които са неприемливи по техните морални норми - т.е. за контрацепция, стерилизация и лекарствените препарати, предизвикващи аборт. Частните лица, които изповядват сходни морални принципи, наложени им от религиозните им убеждения, също трябва да се подчинят на тази програма, или да заплащат глоби. От това изискване ще бъдат освободени култовите учреждения, но не и църковните благотворителни организации, училища, болници и други важни за християнския живот структури. Има опити да се атакува пред закона това предложение и да се разшири списъкът с изключения, но перспективите за положителен изход не са оптимистични. Мнозина смятат, че това се прави целенасочено.
Напълно ясно е, че не става дума за параноя. Видният атеист Ричард Докинс (Richard Dawkins) – преподавател, писател и режисьор – даже не крие своите настроения. Един от филмите по негов сценарий, показан първо в Британия, а после и в САЩ, се казва "Коренът на всяко зло?" ("The Root of All Evil?"). Злото - това е религията. Докинс критикува всички три "авраамови религии", защото "техните ирационални корени подхранват нетърпимостта и убийствата" по целия свят. Те "проповядват морал, мир и надежда, а на практика носят нетърпимост, насилие и разрушения".
Главната мишена - християнството, което авторът смята за най-мощното от трите вероизповедания. Докинс нарича вярата на християните в това, че Исус "е трябвало да бъде подложен на ужасни мъчения и убит, за да бъдем ние изкупени", "уродлива садо-мазохистична доктрина". Той се оплаква от това, че християнските училища разпространяват "токсичната морална система". Освен това сравнява религиозното обучение с вирус, заразяващ юношите и предаван от поколение на поколение. Изучаването на религия в семейната среда той смята за "насилие над децата". Всички тези идеи в момента може да се представят пред широката аудитория по телевизията, при това - в прайм тайма.
Или да вземем бившият декан на Йелския колеж, историкът по античността Доналда Каган (Donald Kagan). Наскоро той изрази пред журналиста от Wall Street Journal Матю Камински (Matthew Kaminski) мнението, че демокрацията, изглежда е изчерпала ресурса си в Америка и в Запада като цяло, защото се е изтощила етиката, "хранеща" цялата западна цивилизация. Що за етика е това? "Римляните нямали скрупули да съкрушават всички врагове - малки или големи", а САЩ печелят и двете световни войни, но въпреки това "установяват и защитават днешният световен ред, но последните конфликти бяха неудачни или водеха до неубедителен резултат". Проблемът се състои в това, че "нашата култура не ни позволява да постъпваме рационално в онези случаи, когато рационалността изисква да се действа жестоко". В основата на тази култура стои "консервативното християнство" с неговите пацифистки тенденции. "Кой друг изповядва религия, изискваща "да дадеш и другата буза"? Кой е чувал за такова нещо? Ако искаш да подлагаш и другата си буза - излизай от играта и си отивай у дома". Подобно отношение към християнството може да се види и сред водещите вестници, но вече никой не му обръща внимание.
Всеки ден най-големите вестници и качествените телевизионни канали демонстрират пълното си невежество по отношение на първите 1500 години от западната цивилизация. От времената на Волтер насам, периодът на формиране на нашата култура е прието да се смята за "тъмните векове" - в разрез с мнението на сериозните учени. А работата е в това, че нито едно от господстващите на Запад виждания за света е нямало причина да гледа благосклонно на миналото си. Атеистите от типа на Волтер смятали всички мислители преди себе си за непросветени, протестантите свързвали предходните времена единствено с "разврата на папите" и даже католиците от посттридентския период са искали да забравят миналото и да започнат всичко "на чисто". В един от новите документални филми на канала Discovery се разказва за откритията на средновековните учени и нагледно се показва, колко опростенчески се възприемат ония "тъмни векове", но този филм е просто рядко изключение.
Даже сериозните и дружелюбно настроени към християнството автори, като Ави Бекер (Avi Beker) се изхитряват да объркат много неща. Хилел Фрадкин в своята критика за "Избраните" ("The Chosen") – забележителна книга по история на евреите и антисемитизма, написана от Бекер, казва, че авторът е направил "обичайната грешка", смятайки, че християните са се отнасяли към евреите много по-лошо, отколкото мюсюлманите. А истината, "както свидетелстват Маймонид и Юда Галеви, мюсюлманите преследват евреите точно така, както и християните, ако не и по-жестоко". Тази грешка е накарала Бекер "да впише историята на Холокоста в историята на християнството". В християнска Европа, разбира се, мнозина са се отнасяли зле към евреите, но "вината за нацизма е на съвременността", а не на християнството. Макар Бекер великодушно да хвали християнството за толерантността, неговият модел, фокусиран върху Просвещението, му пречи да разбере факта, че "най-сериозната форма на съвременния антисемитизъм не е християнския, а антисемитизма на мюсюлманите, както и (в някои случаи) антисемитизма на съветските им съюзници - левичари".
Подобни твърдения е прието да се смятат за независими отзиви на неутрални експерти, които просто съобщават факти. Но да погледнем какво мисли професорът от Нюйоркския университет Томас Нагел, признат като образец на академична обективност. В книгата си "Разум и космос" («Mind and Cosmos»), той се опитва да намери трети път между религията и материализма. Даже най-заклетият атеист може да се възхити от този опит да се намери разумно решение на проблема. Но извън тази книга, настроенията на професора са далеч от хладнокръвния рационализъм, който обикновено се свързва с атеистичния поглед към света. Във Weekly Standard Андрю Фергюсън (Andrew Ferguson), пише, че Нагел, заявява пред християнския философ Алвин Плантинга (Alvin Plantinga), че винаги се стреми към истината, и добавя: "Даже ако напълно се убедя в истинността на Никейския символ на вярата, най-вероятното обяснение за това ще е, не че съм получил дарът на вярата, а че просто съм полудял".
Нагел признава, че от рационална гледна точка чистият материализъм е грешка, но след това продължава: "Ще ми се атеизмът да е истината, и ми е неудобно от това, че мнозина от моите най-добри и умни приятели са вярващи. Работата не е в това, че аз не вярвам в Бог и по естествен начин се надявам, че съм прав. На практика, аз се надявам, че Бог просто няма! Аз не искам Бог да съществува; не искам Вселена, в която има Бог". Поставяйки под съмнение материализма, Нагел става мишена за критиките на лаиците, но може ли да си представим, че кой да е традиционалист би оцелял, ако признае подобно предубеждение?
В действителност искрена неприязън към това, в което вярват християните и привържениците на други религии, изпитват огромна част от хората по света. Всичко е наред, докато тази неприязън е демонстрирана от професор Нагел и подобните на него - хора, които страстно (или не до там страстно) стремящи се към постигане на истината. Даже на заплахите от такива, като Докинс, не е сложно да се намери отговор. Реалната опасност възниква само тогава, когато противниците започнат да използват принудата и груба политическа сила, за да ограничат свободата на опонентите. Ето затова и законът за Obamacare е толкова опасен. Неговите фанатични привърженици са убедени, че те знаят как ще е най-добре за всички. Най-страшното е, че тези хора, претендиращи за това, че знаят "цялата истина" и са готови да наложат своята позиция на околните - даже на ония, за които е отвратителна - изключително за тяхно благо.
Както веднъж Албер Камю е казал "благоденствието на обществото винаги е било алиби за тираните".
Доналд Дивайн – старши научен сътрудник на Фонда за американски изследвания (Fund for American Studies), автор на книгата "Пътят назад за Америка: как да помирим свободата, традицията и конституцията" ("America’s Way Back: Reconciling Freedom, Tradition and Constitution"). По времето на първия мандат на Роналд Рейгън, Дивайн е начело на Управлението по кадрите в САЩ.
Вашите коментари