платена публикация
Съгласно Директива 2006/32/ЕО на Евпорейския Парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (за Република България в сила от 01.01.2007 г.), която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО, държавите-членки гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките следва да се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия. В нарушение на императивните разпоредби дружеството не само не предоставя коректна, точна и пълна информация на абонатите относно тяхното потребление, но дори при самото изчисляване на дължимите суми, използва метод, които са в разрез с общоприетата практика.
Начислявайки си съдебни такси и юрисконсултски възнаграждения, топлофикационните дружества целят събирането на тези суми двукратно.
На основание Законът за енергетиката (ЗЕ) е приета Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, в която “разходи, независещи от обема на производството”. Цената за мощност която според цитираната Наредба представлява цена за „разходите, независещи от обема на производството”, покрива разходите на ищцовото дружество за съдебни и експертни разходи. Тази цена се заплаща от всички потребители на топлофикационните дружества пропорционално на обема на техните обекти. Начисляването й втори път в сметката на хората и претендирането им в хода на съдебен процес означава двукратното й събиране, което е недопустимо.
На следващо място, липсва редовно водено счетоводство по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч.), поради което и фактурите са с невярно съдържание и не отговарят на изискванията на ЗСч. По своето правно значение, фактурата е “едностранно искане да се заплати цена” (съгласно дефиницията на ВКС (Р.3920/1994г. – V-то г.о., Бюл. 1994 г.)) За да породят това свое действие, съгласно чл.13 и чл.14 от ЗЗД (приложими по аналогия и в процесния случай), фактурите, на които ищецът би трябвало да основава претенциите си, следваше да са издадени. Това е така, защото без тях не може да се установи как се начислява претендираната лихва. Т.е., без наличието на издадени и връчени фактури със съответните реквизити, претендираната лихва е изцяло произволно начислена поради това, че върху едно парично задължение лихвата започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта. При това, лихвата е начислявана върху главница, която включва начисленият ДДС, което противоречи на императивното правило за недължимост на лихва за закъснение върху ДДС. Липсва също и надлежно връчена покана, обуславяща изискуемостта на вземането и начисляването на лихва.
Обикновено като доказателство към исковете на топлофикационните дружества е приложена разпечатка от компютърна програма, твърдяща, че представлява данъчни фактури, каквито ответникът не е получил с преписа от иска. Индивидуалните справки, както и извленечието от сметки на абонатен номер не са основание за задължаване на ответника с процесните суми, тъй като не обективира действително доставените от ищеца и потребените от ответника количества ТЕ. Още повече, въпросното извлечение не отговаря на изискванията на ГПК за писмено доказателство (документ), поради което е и негодно да установи наличието на ликвидно и изискуемо вземане. Ето защо ищецът по делото не е изпълнил вменените му от закона изисквания за установяване на основанието, размера и ликвидността на претендираните от него суми, които би следвало да бъдат за доставена и консумирана ТЕ.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
Вашите коментари