Народното събрание прие позиция по проекта на програма на България за Председателството на Съвета на Европейския съюз, предаде репортер на БГНЕС.
За позицията гласуваха 154 депутати и 15 се въздържаха.
В позицията се посочва, че парламентът възприема председателството на Съвета на ЕС като важна национална задача, която може да представи България в положителна светлина като подготвен, конструктивен и коректен посредник в предстоящите ключови европейски дебати;
Депутатите отчитат засилената роля на националните парламенти след Договора от Лисабон във формирането и реализирането на водещите приоритети от европейския дневен ред и подчертават значението на парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на ЕС за неговото успешно провеждане и заявява готовност да взаимодейства с правителството по всички важни теми и планирани инициативи.
В позицията си парламентът изразява принципна подкрепа за обявените приоритети в проекта на програма на България за председателството на Съвета на ЕС, като споделя основните послания за консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и девиза "Съединението прави силата".
Депутатите предлагат и при приемането на окончателната програма да се вземат предвид теми, идентифицирани от Народното събрание като краткосрочни и дългосрочни приоритети за ЕС и за България. Приоритетите са обединени в няколко сфери- европейски бюджет, кохезионна политика, обща селскостопанска политика; отбрана, сигурност и миграция; европейският социален модел, образование, младеж и култура, както и разширяване и регионално сътрудничество.
В сферата на европейския бюджет, кохезионна политика и обща селскостопанска политика в позицията на НС са изведени три приоритета.
Първият е многогодишната финансова рамка на ЕС за периода след 2020 г. да гарантира запазване на успешните политики на ЕС, водещи до постигане на стратегическите цели на Съюза за сближаване, повишена конкурентоспособност, икономически растеж и създаване на качествени работни места, социален напредък и борба с бедността; конкурентоспособна икономика, цифров пазар;
Вторият е запазване на кохезионната политика като един от основните инструменти за постигане на икономическа и социална конвергенция при справедливо разпределение на средствата между държавите-членки; конструктивен подход към регионалната политика чрез диференцирано допълване на безвъзмездната финансова помощ за изоставащите региони с финансови инструменти.
И третият е за утвърждаване на общата селскостопанска политика като силна и адекватно финансирана общностна политика, като се запази единната схема за плащане на площ и подпомагане, обвързано с производството с цел гарантиране на устойчивото развитие на този ключов сектор на европейската икономика.
Три са приоритетите и за сектор отбрана, сигурност и миграция.
Постигане на съгласие за финализиране на реформата на общата европейска система за убежище, вкл. с приемането на ревизиран Дъблински регламент, като се постави фокус върху прилагането на целенасочени мерки за предотвратяване на незаконната миграция и трафика на хора, е първият.
Вторият е извеждане на преден план на борбата с организираната престъпност и тероризма чрез осигуряване на по-добро взаимодействие и обмен на информация и данни между националните служби за сигурност на държавите-членки и приемане на нова правна рамка за функционирането на Шенгенската информационна система;
Третият приоритет е за активна роля на България в усилията за задълбочаване на сътрудничеството и развитие на ефективна обща политика в областта на отбраната с цел повишаване на сигурността на ЕС и неговите граждани; постоянен ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите-членки по външните граници на ЕС в това число за укрепване на граничния контрол; подкрепа за приемането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната и насърчаване на участието в проекти по Европейския фонд за отбрана.
Седем са приоритетите в сферата на европейския социален модел, образованието, младежта и културата: подкрепа за развитието на Европейския стълб за социалните права и неговите три основни елемента: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; социална закрила и приобщаване; запазване и развитие на съществуващите механизми за преодоляване на бедността и социалното изключване, вкл. Европейския социален фонд; усилия за финализиране на преговорите по промените в Директивата за командироването на работници, като се отчитат в максимална степен интересите на държавите с по-ниско от средното за ЕС възнаграждение в най-чувствителните сектори и се гарантира свободното движение на хора; засилване на координацията по въпросите на здравната помощ; обвързване на многокомпонентната тема за бъдещето на труда с подкрепата за предприемачеството и създаването на работни места, като се постави акцент върху мерките за повишаване на младежката заетост чрез качествено образование и създаване на търсените в съвременната икономика умения; подкрепа за общоевропейски образователни програми, мерки и инициативи в предстоящите преговори по Многогодишната финансова рамка, включително програмата "Еразъм +" като доказала своята роля и принос за подобряване на качеството на образование и обучение в ЕС, насърчаване на мобилността и активното гражданско участие; утвърждаване на културата като един от основните двигатели за развитие на Европейския съюз, за възстановяване на доверието на гражданите в европейския проект и за приобщаване към ценностите на ЕС в отговор на нарастващото разединение и за противодействие на надигащите се радикални антиевропейски движения; повишаване на информираността относно целите, инициативите и събитията свързани с „Европейската година на културното наследство - 2018”.
Конкурентоспособна икономика, цифров пазар също е с три приоритета-усилия за ускоряване на процеса на доизграждане на Единния цифров пазар с цел повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, насърчаване на икономическия растеж и разширяване на възможностите пред потребителите за ефективно използване на Интернет-пространството; създаване на условия за осигуряване на мрежовата и информационна сигурност и регламентиране на неприкосновеността на личните данни и създаване на съответните инструменти за финансиране в подкрепа на малките и средни предприятия, опростяване на административните тежести като предпоставка за успешна реализация на Инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия.
Последният приоритет в позицията на парламента е разширяване и регионално сътрудничество.
В него се апелира за създаване на нов импулс в процеса на разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани като гаранция за стабилността, икономическото развитие и социалния прогрес както в Югоизточна Европа, така и на европейския континент като цяло, чрез предприемане на конкретни стъпки и инициативи: подкрепа за реформите в страните-кандидатки, за да постигат по-бързо критериите за членство; по-силно приобщаване на страните от региона към постигането на стратегическите цели на ЕС; силен фокус върху свързаността както между страните-кандидатки, така и между тях и държавите-членки от региона във всичките нейни измерения - транспортна, енергийна, икономическа, комуникационна, цифрова, улесняване на контактите между хората.
Призовава се за приемане на финален документ от срещата на върха в София за Западните Балкани, който да потвърди политическата воля на Европейския съюз да приобщи Западните Балкани и бъдат положени усилия той да бъде придружен от Пътна карта с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им.
Освен това позицията приканва към засилване на видимостта на Черноморския регион, включително чрез повишаване на свързаността с Дунавския регион и при пълноценно използване на потенциала и инструментариума на макрорегионалните стратегии на ЕС, както и прилагане на резултатите от Петата среща на високо равнище по Източното партньорство, насочени към изграждането на демократично, стабилно, проспериращо и устойчиво пространство в държавите от Източното партньорство като един от приоритетите на ЕС и на Триото председателства – Естония, България, Австрия.
Не на последно място позицията на НС насърчава българското правителство да работи за приемането на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите-членки на ЕС и изпълнение на стратегическите приоритети на Европейския съюз, като заедно с това насочи своите усилия към постигане на конкретни резултати в рамките на 6-месечния период на председателството.
Депутатите настояват още министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство, а резултатите от заседанията на Европейския съвет да бъдат представяни в Народното събрание.
Последният призив е Програмата на Република България за Председателството на Съвета на ЕС да бъде представена в Народното събрание след нейното приемане от Министерския съвет. /БГНЕС
Вашите коментари